Решение № 6 от 5 юни 1992 г. на Конституционния съд по к.д. № 9/1992 г.

      Коментарите са изключени за Решение № 6 от 5 юни 1992 г. на Конституционния съд по к.д. № 9/1992 г.

Решение № 6
от 5 юни 1992 г. по к.д. № 9/92 г. 

относно искане за обявяване на противоконституционност
на Закон а за изменение и допълнение на Закона за
собствеността и ползуването на земеделските земи
(Обн., ДВ, бр. 50 от 19 юни 1992 г.)

Свалете пълния текст на решението, ведно с приложените особени мнения, от тук: word-icon

Делото е образувано по искане на 61 народни представители от 36- от о Народно събрание, подадено на 16 април и уточнено на 28 април 1992 г. Иска се да бъде обявен за противоконституционен Законът за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи (ЗИДЗСПЗЗ) (ДВ, бр. 28 / 1992 г.), тъй като е налице съществено противоречие с Конституцията на отделни негови разпоредби – § 8, точка 8, § 9, § 36. Ако искането за обявяване на ЗИДЗСПЗЗ за противоконституционен в цялост не се уважи, да се обявят за противоконституционни посочените разпоредби.

Раздел I
По § 8, точка 8 ЗИДЗСПЗЗ

Член 22, ал. 1 от Конституцията изключва възможността чуждестранни юридически лица да придобиват право на собственост върху земя. Конституционният съд обаче не възприема съображението, че възстановяването на правата на собствениците е придобиване по смисъла на чл. 22, ал. 1. Поради това и възстановяването на правото на собственост върху земеделски земи на чуждестранни юридически лица не би представлявало нарушение на чл. 22, ал. 1. Възстановява се съществувало правно положение, като се има предвид, че правото не е изчезнало, но е имало пречки да бъде упражнявано. Не е случайно, че в закона се използва предимно изразът „възстановяват се правата на собствениците върху“, а не „възстановява се правото на собственост“, т.е. създават се възможности и условия собствениците отново да упражняват правомощията, произтичащи от правото на собственост. При това законът навсякъде говори за собственици с актуалното звучене на понятието, а не за бивши собственици.

Раздел II
По § 9 ЗИДЗСПЗЗ

1.Относно новия чл. 10а, ал. 1 и 2 ЗСПЗЗ. С посочената разпоредба възстановяването на собствеността става в реални граници там, където те съществуват или е възможно да бъдат установени. С ал. 2 на същия член се предвижда възможност собствеността върху земите, чиито граници не съществуват, да се възстановява в реални граници върху равностойни по количество земи в землището на съответното населено място или в съседно землище, а със съгласието на собствениците – и в друго землище след завършване на земеразделянето и уедряване на имотите в него.

Твърдението, че възстановяването на собствеността в старите реални граници нарушава чл. 17, ал. 1 и 3 от Конституцията, е необосновано. Принципът, възприет в чл. 10а, ал. 1 ЗСПЗЗ, не изключва възможностите за съдебна защита на правото на частна собственост. А и в самия закон е дадена уредба на случаите, в които това право може да бъде засегнато – при намаляване на размера на земеделската земя в землището и при невъзможност за възстановяване на собствеността в старите реални граници – чл. 15, ал. 2 и чл. 17, ал. 2 (§ 16, точка 2 и § 17, точка 2 ЗИДЗСПЗЗ).

Не би могло да се приеме и твърдението за нарушаване на чл. 21, ал. 1 от Конституцията. Спорът за целесъобразността на една или друга аграрна политика, а оттук и за целесъобразността на законите, чрез които тя се провежда, не е равнозначен на спора за конституционност на определен закон. Конституцията не изключва възможността за различна законодателна политика в условията на политически, стопански и духовен плурализъм, тя определя само граници на тази политика. Спорът за целесъобразността на дадена законодателна политика ще се решава в рамките на демократичния процес. Възприетото в § 9 (чл. 10а, ал. 1) ЗИДЗСПЗЗ решение не излиза извън границите на Конституцията и остава подчинено.

2.Относно новия чл. 10а, ал. 3 ЗСПЗЗ. Разпоредбата е само стеснен по преки адресати вариант на първоначалния чл. 10, ал. 8 ЗСПЗЗ. С нея се предвижда задължение за чуждите граждани, чиито права на собственост се възстановяват по реда на чл. 10а, да прехвърлят собствеността в тригодишен срок на лицата по чл. 3, ал. 1.

Безспорно е, че чужди граждани могат да придобиват земя единствено чрез наследяване по закон. Това конституционно изискване е отразено и конкретизирано в чл. 3, ал. 4 ЗСПЗЗ (§ 2, точка 3 ЗИДЗСПЗЗ), що се отнася до земеделска земя.

Както бе посочено в раздел I, в ЗСПЗЗ става дума не за придобиване по смисъла на чл. 22, ал. 1 от Конституцията, а за нещо различно – възстановяване на правата на собствениците или на техните наследници, какъвто е и смисълът на чл. 10, ал. 1 и 2 (§ 8, точки 1 и 2 ЗИДЗСПЗЗ). Това не може да не се отнася и за чл. 10а, ал. 3 ЗСПЗЗ.

Що се отнася до държавния и обществения интерес, който стои в основата на мотивите за оспорване на разпоредбата, той е защитен, тъй като чуждите граждани (собственици и техни наследници) според закона са задължени да прехвърлят собствеността в тригодишен срок, ако техните права на собственици са възстановени. С оглед на изложените съображения новият чл. 10а, ал. 3 ЗСПЗЗ не е противоконституционен.

Раздел III
По § 36 ЗИДЗСПЗЗ

1.Относно новия § 12 от преходните и заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ. С тази разпоредба се прекратяват съществуващите трудовокооперативни земеделски стопанства и земеделски кооперации, образувани по силата на § 7 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за кооперациите. Прекратяват се всички съществуващи организации и фирми, регистрирани по силата на Указ № 922 за ползуването на земята и осъществяването на селскостопанска дейност и Указ № 56 за стопанската дейност с имущество и дялово участие на селскостопански бригади, КЗС, ТКЗС, МТС, АПК и селскостопански институти. Прекратяват се и кооперациите, регистрирани по Закона за кооперациите, когато не е спазена разпоредбата на чл. 33, ал. 3 от същия закон и по устава им е предвидено внасянето на земеделска земя.

Според подателите на искането прекратяването на кооперациите е посегателство срещу основно право на гражданите – правото на сдружаване (чл. 44 от Конституцията). Като основно право то е неотменимо. Затова с § 12 се нарушавал и чл. 57, ал. 1 от Конституцията.

Трябва да се има предвид, че с § 12 се прекратяват организации, които по своята природа не са същински кооперации. Нормативната уредба, въз основа на която те са се изграждали и функционирали, не е осигурявала в необходимата степен възможности за отчитане на действителната воля на собствениците на земеделски земи. Показателно е, че по силата на § 7 от Закона за кооперациите (ал. 2 на който вече е отменена) на широк кръг от тези организации им се придава статут на кооперации ex lege, ако се регистрират до определен срок, като за регистрирането дори не се изисква решение на общото им събрание. Истинска воля за сдружаване, почиваща върху принципа на доброволността и върху общите цели, присъщи на всяко сдружение, е липсвала. Ето защо прекратяването на тези организации не означава нарушаване на правото на сдружаване, разбирано с неговия дълбок смисъл.

Не би могло да се поддържа, че е нарушено правото на сдружаване и с оглед на реда, по който са прекратени организациите по § 12. Член 44, ал. 3 от Конституцията предвижда законът да определя реда за прекратяване на организациите. Такъв закон в случая е ЗИДЗСПЗЗ – § 36, с който се създава нов § 12 в преходните и заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ. Още повече, че с него не се прекратяват същински кооперативни сдружения.

2.Относно новия § 13 от преходните и заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ. Съгласно тази разпоредба в едномесечен срок от влизането на закона в сила областните управители назначават ликвидационни съвети на организациите по § 12. С назначаването на ликвидационните съвети се прекратява дейността на органите на същите организации. От този момент се прекратяват от областните управители трудовите правоотношения на председателите на организациите и на заместниците им.

Отправилите искането намират, че с тази разпоредба се нарушават редица конституционни норми.

Що се касае до позоваването на чл. 146 от Конституцията, то не държи сметка за възможността на областния управител да се възложат функции – и съответно правомощия – с не един-единствен закон. Такива могат да се възложат не само със Закона за местното самоуправление и местната администрация. И това не е в противоречие с чл. 146 от Конституцията.

Не би могло да се приеме и твърдението, че с § 13 се нарушава чл. 17 от Конституцията и специално правото на частна собственост. Не съществуват законови пречки в ликвидационните съвети да се включват и членове на прекратяваните органи. Като собственици вън от ликвидираната организация те не са лишени от средствата за съдебна защита на правата си – както по общия исков ред, така и по Закона за административното производство. На ликвидационните съвети са възложени функции на органи на държавно управление, поради което и техните актове могат да се оспорват по реда на Закона за административното производство. Поради това няма нарушение и на чл. 56 и чл. 57, ал. 1 от Конституцията. Въпросът за нарушаване на чл. 44 от Конституцията е разгледан в предходната точка на този раздел от решението.

Раздел IV
Относно искането за обявяване на противоконституционността на ЗИДЗСПЗЗ в цялост

От изложеното в отделните раздели на решението следва, че ЗИДЗСПЗЗ не е противоконституционен на това основание и в цялост.

Конституционният съд по съображенията, изложени в отделните раздели и на основание чл. 149, ал. 1, точка 2 от Конституцията и чл. 14, ал. 2 от Закона за Конституционен съд

Р Е Ш И:

Отхвърля искането на 61 народни представители от 36- от о Народно събрание за обявяване противоконституционността на § 8, точка 8, § 9 и § 36 от Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи (ДВ, бр. 28 / 1992 г.) и на това основание – и на закона в цялост.

Свалете пълния текст на решението, ведно с приложените особени мнения, от тук: word-icon

X земеделски земиX Конституционен съдX право на собственостX сдружаване