Решение № 20 от 7 ноември 1996 г. на Конституционния съд по к.д. № 21/96 г.

      Коментарите са изключени за Решение № 20 от 7 ноември 1996 г. на Конституционния съд по к.д. № 21/96 г.

Решение № 20
от 7 ноември 1996 г. по к.д. № 21/96 г.

относно искане за установяване на противоконституционност на следните разпоредби от Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи: § 2 в частта му, с която се изменя и прередактира чл.7, ал.1 ЗСПЗЗ относно думата „обезщетяване“; § 5, т.1, 3 и 6, с които се изменят и прередактират чл.10, ал.1, чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ и се създава нова алинея 12 на чл.10 ЗСПЗЗ; § 8, с който се изменя и прередактира чл.11, ал.4 ЗСПЗЗ; § 10 в частта му (4), с която се изменя и прередактира чл.14, ал.8 ЗСПЗЗ; § 12, т.1 в частта, с която се изменя и прередактира чл.17, ал.3 ЗСПЗЗ и § 20, с който се създава § 2а от допълнителните разпоредби на ЗСПЗЗ (Обн., ДВ, бр.103 от 3 декември 1996 г.)

Свалете пълния текст на решението от тук: word-icon

По § 2 ЗИДЗСПЗЗ, с който се изменя чл.7, ал.1 ЗСПЗЗ относно думата „обезщетяване“

Искането е да бъде обявена за противоконституционна разпоредбата на чл.7, ал.1 ЗСПЗЗ. Предявителите на искането твърдят, че с новата си редакция разпоредбата на чл.7, ал.1 ЗСПЗЗ относно думата „обезщетяване“ нарушава защитеното от Конституцията право на собственост, като не допуска обезщетяване със земеделска земя в по-малки размери от определените в чл.72 от Закона за наследството – 3 декара за нивите, 2 декара за ливадите и 1 декар за лозята и овощните градини.

Съображенията на КС са дословно изложени в решение № 8 от 19.VI.1995 г. както следва:

„Според атакуваното второ изречение на въпросната разпоредба собствениците на земеделски земи, които не са могли да възстановят правата си заради това, че имотите са застроени или върху тях са осъществени други мероприятия, се обезщетяват с равностойна земя от държавния или общинския поземлен фонд, но само когато полагащото се обезщетение е повече от 2 декара.

Конституцията гарантира правото на собственост и го защитава независимо от обема му. Обезщетяването срещу отчужден недвижим имот трябва да стане по принцип с равностоен имот. Конституцията не прави изключение и за земеделските земи и никакви съображения за целесъобразност не могат да я дерогират.“

От тези мотиви Конституционният съд не може да се отклони (ДВ, бр. 59 от 1995 г.).

Основателно е искането за обезсилване на текста и на това основание, че противоконституционният текст не съдържа самостоятелна норма (мярка) за възприетото ограничение при обезщетяването. Това не може да става чрез препращане към Закона за наследството, който има съвсем друго регулативно предназначение.

По § 5, т.1, 3 и 6 ЗИДЗСПЗЗ, с който се изменя и допълва, както следва:

Т.1. чл.10, ал.1 ЗСПЗЗ

Искането е да бъде обявена за противоконституционна разпоредбата на чл.10, ал.1 ЗСПЗЗ в редакцията й в ЗИДЗСПЗЗ (ДВ, бр.79 от 1996 г.).

Предявителите на искането настояват, че разпоредбата на чл.10, ал.1 ЗСПЗЗ е противоконституционна и трябва да отпадне действието на възприетия в нея критерий, който определя като меродавен размера на земите, подлежащи на връщане – това е размерът им преди образуването на ТКЗС и другите селскостопански организации.

Според направеното искане съдържащият се в чл.10, ал.1 ЗСПЗЗ критерий за възстановяване правата на собственост върху земеделските земи накърнява защитеното в чл.17, ал.3 на Конституцията право на собственост.

Конституционният съд счита, че тази основна теза на искането е неприемлива, както са неприемливи и съображенията, с които се защитава.

Възприетият в чл.10, ал.1 ЗСПЗЗ критерий не накърнява конституционни изисквания относно правото на частна собственост на земеделските стопани. Съобразеният с Конституцията критерий, според който се възстановява правото на собственост върху подлежащата на връщане земя, се съдържа в разпоредбата на чл.10, ал.8 ЗСПЗЗ. В тази разпоредба е посочено, че максималните размери, до които подлежат на връщане земите по ЗСПЗЗ, са тези, установени в отменените чл.8, ал.1 и чл.10 от Закона за трудовата поземлена собственост (ЗТПС – ДВ, бр.81 от 1946 г.). Това е принципният критерий за обема на подлежащата на връщане земя. Член 10, ал.1 ЗСПЗЗ сполучливо допълва основния и ясен критерий в чл.10, ал.8 ЗСПЗЗ, без да накърнява конституционнозащитените субективни права на частна собственост върху земеделските земи.

Т.3. чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ

За трети пореден път Конституционният съд е сезиран със спор, по който вече се е произнасял: Решение № 12 от 8 юли 1993 г. по к.д. № 12/93 г., ДВ, бр.64 от 1993 г., попр. ДВ, бр.66 от 1993 г. и Решение № 8 от 19 юни 1995 г. по к.д. № 12/95 г., ДВ, бр.59 от 1995 г.

Т.6. Нова ал. 12 на чл.10 ЗСПЗЗ

Оспореният с предявеното искане текст не допуска възстановяването на правата на собствениците по реда на чл.14, ал.1, т.1 ЗСПЗЗ върху земите, които са „прилежащи площи към сгради в стопански дворове на трудовокооперативни земеделски стопанства, държавни земеделски стопанства или други образувани въз основа на тях селскостопански организации“. Застроените земи обхващат и прилежащите площи към сградите и съоръженията в нормативно определени размери. На бившите собственици за тези земи се дължи обезщетение по чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ. В този случай с тази норма не се накърнява конституционно защитеното право на частна собственост върху тези земи, поради което конституционосъобразността на новата алинея 12 е неоснователно оспорена и искането подлежи на отхвърляне.

По § 12, т.1 ЗИДЗСПЗЗ, с който се изменя чл.17, ал.3 ЗСПЗЗ

Предявеното искане за обявяване на противоконституционност на чл.17, ал.3 ЗСПЗЗ се обосновава с това, че новата редакция „не защитава във всички случаи правото да се получат земите в старите им реални граници“. В искането се поддържа, че нормата „създава реална възможност за нарушаване на това право“.

В Решение на Конституционния съд № 8 от 19 юли 1995 г. по к.д. № 12/95 г. същият текст е бил предмет на обсъждане с оглед на неговата конституционосъобразност. Оспорена е била предишната редакция на текста. Конституционният съд е приел, че текстът е противоконституционен, защото създавал „привилегировано положение“ на собственици, чиито земи се групират и разполагат с плана за земеразделяне в съседство, като въвеждането им във владение се извърши общо. „Привилегированото положение“ е спрямо останалите собственици, които не желаят да се кооперират и сдружават.

Новата редакция на чл.17, ал.3 не засяга правата на лицата, чиято собственост се възстановява върху земи с установени или установими реални граници.

Конституционният съд счита, че предявеното искане за обявяване на чл.17, ал.3 ЗСПЗЗ за противоконституционен е неоснователно.

По § 8 ЗИДЗСПЗЗ, с който се изменя и допълва чл.11, ал.4 ЗСПЗЗ и по § 10, т.4 ЗИДЗСПЗЗ, с който се изменя и допълва чл.14, ал.8 ЗСПЗЗ

Предявено е искане за обявяване на противоконституционност на две разпоредби от ЗИДЗСПЗЗ (§ 8 и § 10, т.4).

Оспорването на двата текста в искането се основава на обстоятелството, че се касае за сходни хипотези:

а) първата хипотеза се отнася до имоти със съществуващи или възстановими стари реални граници, върху които частното право на собственост е признато с решение на съда;

б) втората хипотеза се отнася до имоти, чието възстановяване се определя в нови реални граници при условията на чл.17 ЗСПЗЗ с решение на поземлената комисия.

Хипотезата на чл.11, ал.4 ЗСПЗЗ се отнася до признато право на собственост с влязло в сила съдебно решение, когато това решение е представено в поземлената комисия след 14 дни от обнародването в ДВ на обявлението, че е изготвен проект на плана за земеразделяне. В този случай законодателят е приел, че собственикът, легитимиращ се със съдебния акт, се обезщетява при условията и по реда на чл.10б.

В другия случай (чл.14, ал.8 ЗСПЗЗ) собственик предявява вещни права въз основа на решение на поземлената комисия (по предходните алинеи 6 и 7 на същия текст, както и по чл.12, ал.6 от закона). Когато решенията са постановени след обнародване в ДВ на обявлението, че е изработен проект на план за земеразделяне и е изтекъл 14-дневният срок за обжалване, собствениците се обезщетяват по реда на чл.10б.

Тези разпоредби на закона не противоречат на Конституцията. Чрез тях се защитава собствеността на земеделски стопани, чиито частни вещни права върху земите са възстановени по реда на този закон с влязъл в сила план за земеразделяне. Съгласно категоричните конституционни норми, които защитават частната собственост, вещните права на възстановената вече частна собственост върху земеделската земя в реални граници са защитени и противопоставими срещу всички трети лица, включително и тези, които се легитимират с документи за законна собственост върху същата земя, но с по-късна дата от момента на влизане в сила на плана за земеразделяне (която е неопределена и неопределима в бъдеще време – 30, 40 или повече години).

Затова искането по § 8 и по § 10 трябва да бъде отхвърлено.

По § 20 ЗИДЗСПЗЗ, с който се създава § 2а от допълнителните разпоредби на ЗСПЗЗ

Текстът на § 2а от допълнителните разпоредби гласи, както следва:

„По смисъла на този закон мероприятия, които не позволяват възстановяване на собствеността, са тези строителни и други дейности, заради осъществяването на които е допустимо според законодателството по време на осъществяването им правото на собственост върху земи да бъде отчуждено за нужди на държавата или общината, както и наличието върху земите на субективни права на трети лица, с които възстановяването на правото на собственост е несъвместимо.“ Бланкетният характер на това понятие не води до противоконституционност и затова искането подлежи на отхвърляне.

III

По изложените съображения и на основание на чл.149, ал.1, т.2 от Конституцията Конституционният съд

Р Е Ш И:

  1. Обявява за противоконституционни следните разпоредби от Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (обнародван в ДВ, бр.79 от 1996 г.):

– § 2 ЗИДЗСПЗЗ в частта, с която се изменя чл.7, ал.1 ЗСПЗЗ относно думата „обезщетяване“;

– § 5, т.3 ЗИДЗСПЗЗ, с който се изменя чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ.

  1. Отхвърля искането за обявяване на противоконституционност на следните разпоредби от Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи:

– § 5, т.1, с който се изменя чл.10, ал.1 на ЗСПЗЗ;

– § 5, т.6 ЗИДЗСПЗЗ, с който се създава нова ал.12 на чл. 10 ЗСПЗЗ;

– ; 8 ЗИДЗСПЗЗ, с който се изменя и допълва чл.11, ал.4 ЗСПЗЗ;

– § 10, т.4 ЗИДЗСПЗЗ, с който се изменя и допълва чл.14, ал.8 ЗСПЗЗ;

– § 12, т.1 ЗИДЗСПЗЗ, с който се изменя чл.17, ал.3 ЗСПЗЗ;

– § 20 ЗИДЗСПЗЗ, с който се създава § 2а от допълнителните разпоредби на ЗСПЗЗ.

Свалете пълния текст на решението от тук: word-icon

X Конституционен съдX право на собственостX земеделски земиX реституция