Решение № 17 от 3 октомври 1996 г. на Конституционния съд по к.д. № 18/96 г.

      Коментарите са изключени за Решение № 17 от 3 октомври 1996 г. на Конституционния съд по к.д. № 18/96 г.

Решение № 17
от 3 октомври 1996 г. по к.д. № 18/96 г.

 относно искане за установяване на противоконституционност на параграф 3, т.2 от Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 1996 г., с който се изменя чл.3, ал.5 от Закона за държавния бюджет на Република България за 1996 г. (Обн., ДВ, бр.88 от 18 октомври 1996 г.)

Свалете пълния текст на решението от тук: word-icon

Делото е образувано на 2 септември 1996 г. по искане на главния прокурор на Република България за установяване на противоконституционност на параграф 3, т.2 от Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 1996 г. (ЗИДЗДБРБ – 1996 г.), обнародван в ДВ, бр.68 от 9 август 1996 г., с който се изменя чл.3, ал.5 от Закона за държавния бюджет на Република България за 1996 г. (ЗДБРБ – 1996 г., обн. ДВ, бр.16/1996 г., изм. ДВ, бр.28 и 46/1996 г.).

В искането се твърди, че със ЗИДЗДБРБ – 1996 г. бюджетът на съдебната власт в приходната му част се увеличава привидно и не може да покрие увеличените разходи. Нереално са увеличени приходите от такси от дейността на съдебните органи. От друга страна, трансферът от републиканския бюджет е намален, а предвидената в актуализирания държавен бюджет сума като трансфер е вече преведена в банката по сметката на съдебната власт и е изразходвана. Увеличените разходи за останалата част от бюджетната година няма да бъдат покрити с нереално завишените приходи от такси. При тези обстоятелства главният прокурор съобразява, че с изменената с параграф 3, т.2 ЗИДЗДБРБ – 1996 г. норма на чл.3, ал.5 ЗДБРБ – 1996 г. се блокира работата на съдебната власт поради недостиг на средства за функционирането й. Тя остава на самоиздръжка. За да се обезпечи нормалното финансово осигуряване на съдебната власт главният прокурор счита, че трябва да се запази действието на отменения текст на чл.3, ал.5 ЗДБРБ – 1996 г. Такава разпоредба е намирала място във всички закони за годишния държавен бюджет на Република България от 1993 до 1996 г. включително.

Възприетият в изменената норма на чл.3, ал.5 подход за осигуряване на средства за издръжката на съдебната власт крие риска от неоправдано повишаване на държавните такси от съдилищата в случаите, когато те могат да ги определят до известен размер (неоценяеми искове, искове за развод и др.). Това би довело до негативен социален ефект. При оскъпяване на съдебния процес голяма част от гражданите ще бъдат практически лишени от конституционното им право на съдебна защита на техните права и законни интереси.

Разпоредбата на параграф 3, т.2 ЗИДЗДБРБ – 1996 г., с която се изменя чл.3, ал.5 ЗДБРБ – 1996 г., нарушава чл.8 и чл.117, ал.2 от Конституцията, защото създава опасност за парализиране на дейността на една от трите власти – независимата съдебна власт, която е възможно поради финансова необезпеченост да бъде затруднена или за известен период – лишена от възможността да упражнява конституционните си правомощия. Това може да рефлектира негативно и върху основни права на гражданите, като например правото на защита при нарушаване или застрашаване на техните права или законни интереси (чл.56 и чл.117, ал.1 от Конституцията).

Конституционният съд е имал нееднократно случай да се произнесе и да изрази категоричното си становище, че съдебната власт е на бюджетна издръжка, като необходимите средства за балансиране на разходите й се набират чрез приходната част на републиканския бюджет (Решение № 18 от 16.ХII.1993 г. по к.д. № 19/93 г.), че съдебната власт в своята организационна цялост е на издръжка на държавния бюджет (Решение № 3 от 3.IV.1992 г. по к.д. № 30/91 г.), както и изрично в диспозитива на Решение № 17 от 3.Х.1995 г. по к.д. № 13/95 г.:

„Бюджетът на Република България трябва да осигурява средства за функционирането на установените в Конституцията държавни институции, в това число и на органите на съдебната власт, като се държи сметка за разделението на властите и правомощията им. Всеки закон за годишен държавен бюджет на страната, в който липсват средства за отделни конституционно установени държавни институции, може да бъде обявен за противоконституционен, тъй като парализира дейността на тези институции.“

По изложените съображения Конституционният съд прие, че параграф 3, т.2 ЗИДЗДБРБ – 1996 г., с който е изменен чл.3, ал.5 ЗДБРБ – 1996 г., противоречи на Конституцията. При този изход на делото се възстановява действието на разпоредбата на чл.3, ал.5 в редакцията й преди изменението от влизане в сила на решението на Конституционния съд (Тълкувателно решение № 22/31.Х.1995 г. по к.д. № 25/1995 г.).

Ето защо и на основание чл.149, ал.1, т.2 от Конституцията Конституционният съд

Р Е Ш И:

Обявява за противоконституционна разпоредбата на параграф 3, т.2 от Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България (ДВ, бр.68 от 9 февруари 1996 г.), с която се изменя чл.3, ал.5 от Закона за държавния бюджет на Република България за 1996 г. (ДВ, бр.16/1996 г., изм. бр.28 и 46/1996 г.).

Свалете пълния текст на решението от тук: word-icon

X Конституционен съдX справедлив съдебен процес