Решение № 14 от 24 септември 1996 г. на Конституционния съд по к.д. № 15/96 г.

      Коментарите са изключени за Решение № 14 от 24 септември 1996 г. на Конституционния съд по к.д. № 15/96 г.

Решение № 14
от 24 септември 1996 г. по к.д. № 15/96 г. за:

а) тълкуване на чл.50 от Конституцията във връзка с възможността чрез закон определени категории работници и служители да бъдат лишени от правото на стачка;
б) установяване на противоконституционност на чл.16, т.4 и 6 от Закона за уреждане на колективните трудови спорове (Обн., ДВ, бр.84 от 4 октомври 1996 г.)

Свалете пълния текст на решението от тук: word-icon

Делото е образувано по искане на президента на Република България. Поискано е задължително тълкуване на чл.50 от Конституцията във връзка с възможността чрез закон определени категории работници и служители да бъдат лишени от правото на стачки. Иска се и обявяване на противоконституционността на чл.16, т.4 и 6 от Закона за уреждане на колективните трудови спорове (ДВ, бр.21/1990 г., изм. бр.27/1991 г.). С атакуваните законови разпоредби не се допуска стачка в производството, разпределението и снабдяването с електроенергия; в съобщенията; в здравеопазването; в системата на Министерството на народната отбрана, войските на другите ведомства, както и на съдебните, прокурорските и следствените органи.

  1. По искането за задължително тълкуване на чл.50 от Конституцията

Разпоредбата на чл.50 от Конституцията въздига правото на стачка на работниците и служителите в тяхно основно конституционно право. Като такова то е неотменимо със закон или друг правен акт – чл.57, ал.1 от Конституцията.

Правото на стачка е крайно средство за защита на колективните социални и икономически интереси на работниците и служителите чрез ефективно преустановяване на работата по трудово правоотношение. То е израз на тяхната социална свобода и гаранция, че ще се изпълни конституционното изискване България да стане социална държава, в която правото на труд е конституционно защитено – чл.16 от Конституцията.

Наистина има случаи, в които правото на стачка като право за ефективно преустановяване на работа по възникнали трудови правоотношения може да създаде реална, непосредствена и очевидна опасност за живота, сигурността и здравето на цялото или на част от населението, което е недопустимо с оглед на чл.57, ал.2 от Конституцията, според който не се допуска упражняването на права, ако това накърнява права и законни интереси на други.

Трябва да се отбележи, че условията, при които държавните служители упражняват правото си на стачка, следва да се определят със специален закон – чл.116, ал.2 от Конституцията (такъв още не е приет). Правото на стачка може да бъде законодателно ограничено само за държавни служители от системата на държавни органи, които упражняват властнически правомощия от името на държавата и осигуряват функционирането й, сигурността и суверенитета й, както и защитата на правата и законните интереси на гражданите.

Касае се до изключителни случаи, в които правото на стачка може да бъде ограничено със закон с оглед разпоредбата на чл.57, ал.2 от Конституцията, за да се гарантират живота, сигурността и здравето на населението. Определянето на тези изключителни случаи в закона не може да обезмисли самото право на стачка и всеки конкретен случай подлежи на контрол за конституционосъобразност от Конституционния съд.

Следва да се отбележи, че и Международният пакт за икономически, социални и културни права, по които България е страна (ратифициран е с Указ № 1199 на Президиума на Народното събрание от 23.07.1970 г., публикуван в ДВ, бр.60 от 1970 г., обн. ДВ, бр.43 от 1976 г.), задължава държавите, страни по него, да осигурят правото на стачка на работниците и служителите. Същевременно обаче в чл.8, т.2 изрично се сочи, че това не може да възпрепятства налагането на законови ограничения при упражняването на правото на стачка във въоръжените сили, полицията и държавната администрация. Критерии като „опасност за живота, сигурността и здравето на хората“ са залегнали и в практиката на контролните органи на Международната организация на труда, които следят за ограниченията на правото на стачка за защита на икономическите и социалните интереси на работниците и служителите.

В заключение тълкуването на действителната воля на конституционния законодател, вложена в чл.50 от Конституцията, не може да бъде изолирано от разпоредбата на чл.57, ал.2 от същата и други конституционни текстове, гарантиращи живота, сигурността и здравето на гражданите.

  1. По искането за обявяване противоконституционността на чл.16, т.4 и 6 от Закона за уреждане на колективните трудови спорове

Разпоредбата на чл.16, т.4 ЗУКТС не допуска стачки в производството, разпределението и снабдяването с електроенергия, в съобщенията и здравеопазването.

Държавата гарантира живота на гражданите и закриля здравето им – чл.4, ал.2, чл.28 и чл.52, ал.3 от Конституцията. Международният пакт за икономическите, социалните и културните права, по който България е страна, признава правото на всяко лице да постигне възможно най-добро състояние на физическо и душевно здраве (чл.12, т.1). Ето защо, преустановяването на работа от работниците и служителите в държавните и общинските здравни заведения чрез ефективна стачка би поставило в опасност живота и здравето на големи части от населението , което е недопустимо с оглед на посочените по-горе разпоредби и чл.57, ал.2 от Конституцията.

Производството, разпределението и снабдяването с електроенергия, както и съобщенията, са съществени, особено важни дейности, блокирането на които чрез преустановяване на работата в тях създава очевидна и непосредствена опасност за сигурността, здравето и живота на хората, което ще е в разрез с конституционното изискване упражняването на права да не води до накърняване на права или законни интереси на други.

Конституционният съд приема, че недопустимостта на преустановяване на работа на работниците и служителите в посочените по-горе дейности не изключва правото им на протестни действия за защита на колективните им икономически и социални интереси чрез символични стачки, протестни събрания, митинги и др., неводещи до спиране на работата им.

С оглед на изложеното разпоредбата на чл.16, т.4 ЗУКТС не е противоконституционна.

С чл.16, т.6 ЗУКТС не се допуска стачка в системата на Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Строителните войски, войските на други ведомства, съдебните, прокурорските и следствените органи.

Следва да се има предвид, че Българската армия и другите формирования в системата на Министерството на отбраната, Граничните войски, вътрешните войски, войските на Министерството но транспорта, войските на Комитета по пощи и далекосъобщения, Строителните войски, Националната служба за сигурност, Националната разузнавателна служба и Националната служба за охрана образуват въоръжените сили на Република България. Въоръжените сили са длъжни да гарантират суверенитета, сигурността и независимостта на страната и да защитават нейната териториална цялост – чл.9 от Конституцията, а защитата на Отечеството е дълг на всеки български гражданин – чл.59, ал.1 от основния закон. Това конституционно предназначение на системата на националната отбрана изключва преустановяването на цялата или част от дейността й, включително и чрез стачка на работещите в нея по трудово правоотношение по Кодекса на труда граждански лица (наборните и кадрови военнослужащи не са работници и служители по смисъла на чл.50 от Конституцията).

Дейността в системата на Министерството на вътрешните работи е свързана изключително със защита на националната сигурност, охраната на държавната граница, опазването на обществения ред, живота и здравето на гражданите и борбата с престъпността. Касае се за съществена, особено важна дейност, преустановяването чрез стачка на която би довело до застрашаване на живота, сигурността и здравето на гражданите.

Що се касае до органите на съда, прокуратурата и следствието, те като цяло образуват една от трите държавни власти – съдебната (чл.8 от Конституцията). Съдебната власт е призвана да защитава правата и законните интереси на гражданите – чл.117,ал.1 от Конституцията във връзка с чл.56 от същата. Преустановяването на дейността на органите на съдебната власт ще постави в опасност функционирането на самата държава.

Очевидно чл.16, т.6 ЗУКТС не противоречи на Конституцията.

По изложените съображения и на основание чл.149, ал.1, т.1 и 2 от Конституцията Конституционният съд

Р Е Ш И :

1. Правото на стачка е основно право на работниците и служителите, признато им изрично с разпоредбата на чл.50 от Конституцията. То е средство за защита на техните колективни икономически и социални интереси и конституционна гаранция, че България ще се развива като демократична и социална държава. Правото на стачка като основно конституционно право на гражданите е неотменимо със закон или друг правен акт.

Ограничаването на правото на стачка може да стане със закон в изключителни случаи, когато с оглед на разпоредбата на чл.57, ал.2 от Конституцията преустановяването на работата създава очевидна и непосредствена опасност за живота, сигурността и здравето на населението.

Правото на стачка търпи законодателно ограничаване за определени държавни служители от системата на държавни органи, които упражняват властнически правомощия от името на държавата и осигуряват функционирането й.

Определянето на тези случаи в закона подлежи на контрол за конституционосъобразност от Конституционния съд.

2.Отхвърля искането на президента на републиката за обявяване на противоконституционността на чл.16, т.4 и 6 от Закона за уреждане на колективните трудови спорове (ДВ, бр.21/1990 г., изм. бр.27/1991 г.).

Свалете пълния текст на решението от тук: word-icon

X право на трудX дискриминацияX обществено положениеX право на стачкаX стачкаX Конституционен съд