Решение № 12 от 23 юли 1996 г. на Конституционния съд по к.д. № 13/96 г.

      Коментарите са изключени за Решение № 12 от 23 юли 1996 г. на Конституционния съд по к.д. № 13/96 г.

Решение № 12
от 23 юли 1996 г. по к.д. № 13/96 г. 

за тълкуване на разпоредбата на чл. 93, ал. 2 от Конституцията на Република България в смисъл, кога едно лице е български гражданин по рождение и въз основа на кой закон следва да се преценява това (Обн., ДВ, бр. 67 от 6 август 1996 г.)

Свалете пълния текст на решението от тук: word-icon

Конституционно дело № 13/1996 г. е образувано по искане на 54 народни представители от 37-ото народно събрание за даване на задължително тълкуване на разпоредбата на чл. 93, ал. 2 от Конституцията на Република България в смисъл „кога едно лице е български гражданин по рождение и въз основа на кой закон следва да се преценява това“.

С оглед на предмета на делото и искането да бъде тълкувано понятието „български гражданин по рождение“ по смисъла на чл.93, ал.2 от Конституцията на Република България Конституционния съд ще се ограничи само върху обсъждането на този способ за придобиване на българско гражданство и произтичащите от това конституционни и законови правни последици.

Българско гражданство по рождение по смисъла на чл.93, ал.2 от Конституцията на Република България се придобива въз основа на самото раждане и по силата на закона (ex lege), а не по силата на правен акт. Придобиването на гражданство по рождение е първично, то не е предшествано от притежаването на каквото и да е било друго гражданство. Очевидна е волята на конституционния законодател президентът да е български гражданин по рождение в момента на раждането си.

Гражданството по рождение може да бъде придобито само един път в живота на човека и този момент е точно определен – моментът на раждането. Последващ раждането нормативен акт не може да отнеме или да промени придобитото вече гражданство по рождение (чл.25, ал.3 от Конституцията). Възможно е след раждането си и след придобиването към този момент на гражданство по рождение едно лице да придобие и ново гражданство, но то никога не може да бъде по рождение. Гражданството по рождение се определя от факта на раждането и от действащата към този момент правна норма, каквато е била винаги българската правна уредба.

Следователно конституционното изискване е връзката и принадлежността на президента към българската държава да е възникнала още в момента на раждането му по силата на действащата правна норма. Тази конституционна разпоредба е императивна – само на български гражданин по рождение може да се гласува доверие да бъде държавен глава.

По тези съображения и на основание чл.149, ал.1, т.1 от Конституцията Конституционният съд

Р Е Ш И:

Разпоредбата на чл.93, ал.2 от Конституцията на Република България поставя условието президентът на републиката да е български гражданин и да е станал такъв по рождение.

Българско гражданство по рождение (по произход или по месторождение) се придобива по право в момента на раждането и не се предшества от каквото и да е друго гражданство.

Български гражданин по рождение по смисъла на чл.93, ал.2 от Конституцията може да бъде само лице, което в момента на раждането си по действащото към този момент българско законодателство придобива българско гражданство по произход или по месторождение.

 Свалете пълния текст на решението от тук: word-icon