Решение № 6 от 18 април 1996 г. на Конституционния съд по к.д. № 31/95 г.

      Коментарите са изключени за Решение № 6 от 18 април 1996 г. на Конституционния съд по к.д. № 31/95 г.

Решение № 6
от 18 април 1996 г. по к.д. № 31/95 г.

 относно искане за установяване на противоконституционност на разпоредбата на чл.23 от Закона за сделките с валутни ценности и за валутния контрол относно разрешителния режим за сделки и действия на български граждани, определени като чуждестранни лица в чл.5 от същия закон (Обн., ДВ, бр.40 от 10 май 1996 г. )

Свалете пълния текст на решението от тук: word-icon

Делото е образувано на 21.12.1995 год. по искане на 51 народни представители от 37-ото народно събрание да бъдат обявени за противоконституционни текстовете на чл.5 и 23 от Закона за сделките с валутни ценности и за валутния контрол (ЗСВЦВК) за прогласяването на български граждани за чуждестранни лица в зависимост от местопребиваването им относно изискването за такива чуждестранни лица – български граждани, да имат разрешение от Министерството на финансите, за да могат да извършват сделките и действията, визирани в чл.23, букви „а“, „б“ и „в“ от същия закон.

По съществото на делото съдът приема следното:

Член 5 ЗСВЦВК въвежда понятието „чуждестранно лице“, което включва и българските граждани, ако те имат постоянно местоживеене в чужбина, както и българските граждани, ако са излезли от страната преди повече от шест месеца или са сторили това с намерение да се заселят в чужбина.

Въз основа на тази квалификация с чл.23 ЗСВЦВК се въвежда разрешителен режим за българските граждани – чуждестранни лица за сделки и действия с недвижими имущества.

Тази уредба относно българските гарждани, визирани в чл.5 ЗСВЦВК, създадена в чл.23 от същия закон както в първоначалния му текст, така и в изменението му (ДВ, бр.53/89 г.), противоречи на разпоредбата на чл.17, ал.1 и 3 от Конституцията на Република България. Правото на собственост на българските граждани е основно конституционно право, защитено в чл.26, ал.1 от Конституцията, независимо от тяхното местонахождение. Ограничаването на едно от основните правомощия на собственика, български гражданин – да се разпорежда със своето право на собственост, е по същество посегателство върху това право и води до намаляване на неговия обем. Разпоредбите на чл.17, ал. 1 и 3 са в глава първа от Конституцията – „Основни начала“. Те издигат във върховен принцип правата на личността, нейното достойнство и сигурност и са гаранция, че правото на собственост е неприкосновено.

Съгласно с тези начала собственикът – български гражданин не може да бъде ограничаван в правото му да се разпорежда със своя имот по начин и при условия, каквито той намери за добре. Държавата в лицето на Министерството на финансите не може да се намесва в гражданския оборот и да диктува условията на една сделка, включително и това, с кого тя да бъде сключена. Правомощията на Министерството на финансите по чл.23 ЗСВЦВК са противоконституционна намеса на държавата в неприкосновеността на частната собственост, включително и в правото на собственика да се разпорежда със свой недвижим имот, дори и в полза на най-близките си роднини.

В атакувания текст не са посочени критериите, които ще бъдат определящи при преценка на овластения орган – Министерството на финансите – за прехвърляне на собсвеността. В текста на чл.23 ЗСВЦВК не е уредено за какво точно ще се издава разрешение при прехвърлянето на имущества – дали за личността, респ. за качествата на приобретателя, дали за продажната цена при покупко-продажби или за някои допълнителни клаузи при съответните прехвърлителни сделки. Това важи в еднаква степен и в случаите на учредяване и прехвърляне на вещни права. Член 23, ал.1 и 2 прогласява една дискриминационна мярка по отношение на категория лица – български граждани, определени като чуждестранни лица в чл.5 ЗСВЦВК, която съществено нарушава основно право на личността – правото на собственост.

По изложените съображения и на основание чл.149, ал.1, т.2 от Конституцията, Конституционният съд

Р Е Ш И:

Обявява за противоконституционна разпоредбата на чл.23 от Закона за сделките с валутни ценности и за валутния контрол (ДВ, бр.51/1966 г., изм.и доп. ДВ, бр.53/1989 г.) относно разрешителния режим за сделки и действия на български граждани, определени като чуждестранни лица в чл.5 ЗСВЦВК.

Свалете пълния текст на решението от тук: word-icon

X Конституционен съдX право на собственостX дискриминацияX лично положениеX местожителствоX местонахождение