Решение от 01.10.2013 г. на ЕСПЧ по дело Чолаков срещу България

      Коментарите са изключени за Решение от 01.10.2013 г. на ЕСПЧ по дело Чолаков срещу България

ЕВРОПЕЙСКИ СЪД ПО ПРАВАТА НА ЧОВЕКА

ЧЕТВЪРТО ОТДЕЛЕНИЕ

Дело ЧОЛАКОВ срещу БЪЛГАРИЯ

(Жалба № 20147/06 г.)

РЕШЕНИЕ от 1 октомври 2013 г.

Свалете пълния текст на решението от тук: word-icon

3. Жалбоподателят твърди, че е осъден на десет дни задържане за изявления, направени на обществено място, в нарушение на правото му на свобода на изразяване на мнение.

7. На 28 октомври и 4 ноември 2007 г. в България са организирани местни избори. Жалбоподателят, който подкрепя един от кандидатите за кмет на Враца, редовно провежда кампании в негова подкрепа в центъра на града.
8. На 23 октомври 2007 г. той влиза в конфликт с полицейски служители поради причини, които са неясни. Полицаите съставят акт за административно нарушение и предупреждение, с което разпореждат на жалбоподателя да се въздържа от „извършване на неприлични и неподходящи действия, които нарушават преобладаващите норми за морал и поведение по улиците, площадите и други обществени места, обръщайки се с неприлични думи към представители на държавните власти, както и нарушаване на обществения ред и спокойствие”.
9. На 1 ноември 2007 г. жалбоподателят отново провежда кампания на централния площад на град Враца. Той сам се приковава към метална колона и с помощта на високоговорител обявява, че длъжностните лица, които в момента са на власт във Враца, са корумпирани и че той е информирал органите на прокуратурата за твърдените им престъпления. Той използва по-специално следните изрази: „Всички са престъпници”, „Прокурорът е мафиот”, „Кметът е мафиот”, „Политически проститутки” и „Политическа проститутска маса”.
10. Жалбоподателят отново е доближен от полицейски служители, които го приканват да махне веригите от себе си и да ги придружи. След като той отказва да го направи, те срязват веригата и му съставят акт за дребно хулиганство. Те отбелязват в документа, че жалбоподателят „нарушава обществения ред в района чрез използване на неприлични думи по високоговорител” и „предизвиква възмущението на гражданите, които живеят в района или минават оттам”. Жалбоподателят подписва акта, като възразява писмено, че не е направил нищо лошо.
11. Полицаите арестуват жалбоподателя и го довеждат пред Врачанския районен съд, където той е обвинен в извършване на нарушението дребно хулиганство по Указа за борба с дребното хулиганство от 1963 г. („Указа”, вж. параграфи 18 – 20 по-долу).
12. Врачанският районен съд провежда заседание същия ден.

15. Врачанският районен съд постановява решението си след съдебното заседание. Въз основа на свидетелските показания той приема за установено, че жалбоподателят е изрекъл изразите, описани по-горе и „други подобни изрази, насочени към началника на Дирекцията на полицията във Враца, органите на прокуратурата и полицията като цяло”. Те представляват „употреба на неприлични изрази на публично място пред повече хора” и „оскърбително отношение към органите на властта” по смисъла на чл. 1 от Указа. Ето защо жалбоподателят е признат за виновен за дребно хулиганство. Вземайки предвид като отегчаващо обстоятелство факта, че горните изрази са изречени „умишлено, публично, с високоговорител, в нарушение на обществения ред в центъра на Враца, въпреки по-ранно предупреждение да не се демонстрира по такъв начин”, Врачанският районен съд осъжда жалбоподателя на задържане десет дни.

26. … Съдът [ЕСПЧ] заключава, че намесата в правото на жалбоподателя на свобода на изразяване на мнение в настоящия случай е „предвидена от закона” по смисъла на чл. 10, ал. 2 от Конвенцията.

27. На следващо място Съдът е готов да приеме, че намесата в правата на жалбоподателя преследва легитимните цели за запазване на обществения ред, както и на репутацията и правата на другите и за поддържане на авторитета на съдебната власт.
28. Затова основният въпрос, който следва да се реши, е дали намесата е „необходима в едно демократично общество”, а именно – дали тази намеса отговаря на належаща обществена нужда, дали тя е пропорционална на преследваната легитимна цел и дали причините, посочени от националните власти, са релевантни и достатъчни (вж., наред с други, Диена и Озолинш срещу Латвия (Diena and Ozoliņš v. Latvia), № 16657/03, § 76, 12 юли 2007). По-нататък Съдът припомня, че при условията на ал. 2 на чл. 10 от Конвенцията свободата на изразяване на мнение е приложима не само към „информация” и „идеи”, които се приемат благосклонно, считани са за безобидни или се приемат с безразличие, но също така и за тези, които обиждат, шокират или смущават (вж. например, Швейцарско Раелско движение срещу Швейцария (Mouvement raëlien suisse v. Switzerland) [ГК], № 16354/06, § 48, ЕСПЧ 2012 (извадки)).
29. Що се отнася до границите на приемливата критика, те са по-широки по отношение на държавните служители, отколкото по отношение на частни лица. Държавният служител със сигурност има право репутацията му да бъде защитена, но изискванията на тази защита трябва да бъдат претеглени срещу интересите на откритата дискусия по политически и социални проблеми, тъй като изключенията от свободата на изразяване на мнение трябва да се тълкуват ограничително (вж., наред с други, Обершлих срещу Австрия (Oberschlick v. Austria) (№ 2), 1 юли 1997 г., § 29, Доклади за присъди и решения 1997-IV).
30. В конкретния случай жалбоподателят е осъден на задържане от десет дни за това, че изрекъл на публично място лозунгите „Всички са престъпници”, „Прокурорът е мафиот”, „Кметът е мафиот”, „Политически проститутки” и „Политическа проститутска маса”, а също и „други подобни изрази”, насочени към органите на прокуратурата и полицията във Враца. Според Врачанския районен съд това са „неприлични изрази”, които възлизат на „оскърбително отношение към органите на властта” (вж. параграф 15 по-горе).
31. Съдът отбелязва, че изявленията на жалбоподателя са част от това, което изглежда е било опит от негова страна да допринесе за обществения дебат относно начина на управление на град Враца в навечерието на местните избори (вж. параграф 9 по-горе). Такива изявления, отнасящи се до въпроси от обществен интерес и поради това възлизащи на „изразяване на политическо мнение”, изискват по принцип висока степен на защита по силата на чл. 10 (вж. Стийл и Морис срещу Обединеното кралство (Steel and Morris v. the United Kingdom), № 68416/01, § 88, ЕСПЧ 2005-II). Затова властите са длъжни да представят особено релевантни и достатъчни основания, за да покажат, че намесата в правата на жалбоподателя е пропорционална на преследваните законни цели.
32. Съдът не е убеден, че в настоящия случай е доказано, че съществуват такива причини. В решението си, с което осъжда жалбоподателя, след като заключава, че той е изрекъл „неприлични изрази на публично място пред повече хора” и е демонстрирал „оскърбително отношение към органите на властта” по смисъла на чл. 1 от Указа, Врачанският районен съд автоматично достига до заключението, че жалбоподателят е виновен за извършване на нарушението дребно хулиганство (вж. параграф 15 по-горе). Той не е претеглил твърдяната тежест на поведението му срещу правото му на свобода на изразяване на мнение и не е посочил конкретни причини, които показват необходимостта от налагане на санкция на жалбоподателя. Не е направен опит да се отчете, че спорните твърдения целят главно да допринесат за дебат от обществен интерес, както и че критиката на жалбоподателя е адресирана към публичните власти и длъжностни лица, по отношение на които, както е споменато по-горе, границите на приемлива критика би трябвало да бъдат по-широки, отколкото по отношение на обикновените граждани. В редица случаи Съдът е приемал, че при определяне дали една намеса в правото на свобода на изразяване на мнение е оправдана, той трябва да се увери, inter alia, че националните власти са приложили стандарти, които са в съответствие с принципите, заложени в чл. 10 (вж., наред с други, Йерсилд срещу Дания (Jersild v. Denmark), 23 септември 1994 г., § 31, серия А, № 298; Уи срещу Унгария (Uj v. Hungary), № 23954/10, §§ 19 и 24 – 25, 19 юли 2011 г.; Фратаноло срещу Унгария (Fratanoló v. Hungary), № 29459/10, § 22 и 27, 3 ноември 2011 г.; и Джон Антъни Мици срещу Малта (John Anthony Mizzi v. Malta), № 17320/10, § 32 и 40 в края, 22 ноември 2011 г.); Съдът не счита, че това е така по настоящото дело.
33. В становището си пред Съда правителството посочва, че жалбоподателят не е спазил предупреждението от 23 октомври 2007 г. В допълнение, то отбелязва, че той не е поискал разрешение за демонстрацията си от 1 ноември 2007 г. и споменатите изявления, направени от жалбоподателя „в медиите и в интернет” (вж. параграфи 8 и 22 по-горе). При все това Съдът не счита, че тези обстоятелства, доколкото са обосновани, представляват релевантни и достатъчни основания, демонстриращи, че намесата в правата на жалбоподателя е оправдана и необходима. Освен това само първото от обстоятелствата по-горе, а именно наличието на предупреждение от 23 октомври 2007 г., е посочено като утежняващ фактор в решението на Врачанския районен съд от 1 ноември 2007 г. (вж. параграф 15 по-горе).
34. Съдът отбелязва, че макар и до известна степен провокативни, спорните твърдения на жалбоподателя не са особено скандални, шокиращи или злепоставящи (вж., mutatis mutandis, Ерла Хлинсдотир срещу Исландия (Erla Hlynsdόttir v. Iceland), № 43380/10, § 62, 10 юли 2012 г.). Поведението на жалбоподателя, когато изрича твърденията и по-специално когато се оковава и ползва високоговорител, не изглежда тревожно или шокиращо и е ясно, че той е заема „политическа” позиция. Във всеки случай, въпреки че според някои свидетели минувачите реагират с възмущение и коментират, че това не е уместно (вж. параграф 13 по-горе), Съдът вече е отбелязал (вж. параграф 28 по-горе), че чл. 10 от Конвенцията не защитава само твърдения, които се приемат благосклонно, считани са за безобидни или се приемат с безразличие, но също и тези, които обиждат, шокират или смущават.
35. Независимо от изложеното по-горе, жалбоподателят е осъден за акт на дребно хулиганство и му е наложено наказание, което е несъразмерно с оглед на обстоятелствата, а именно задържане от десет дни. Както вече бе отбелязано, това е направено без достатъчно основания или смислен анализ на различните интереси.
36. Горното е достатъчно, за да може Съдът да достигне до заключението, че намесата в правото на жалбоподателя на свобода на изразяване на мнение не е пропорционална на преследваните законни цели и поради това не е „необходима в едно демократично общество”, както се изисква по силата на чл. 10 от Конвенцията.
37. Ето защо е налице нарушение на тази разпоредба.

ПО ИЗЛОЖЕНИТЕ СЪОБРАЖЕНИЯ СЪДЪТ ЕДИНОДУШНО:

1. Обявява жалбата за допустима;

2. Постановява, че е налице нарушение на чл. 10 от Конвенцията.

Свалете пълния текст на решението от тук: word-icon

Европейски съд по правата на човекаX ЕКЗПЧОСX ЕКПЧX свобода на словотоX свободи на изразяванеX пропорционалностX законна целX наказателно право