Решение № 1 от 18 януари 1996 г. на Конституционния съд по к.д. № 29/95 г.

      Коментарите са изключени за Решение № 1 от 18 януари 1996 г. на Конституционния съд по к.д. № 29/95 г.

Решение № 1
от 18 януари 1996 г. по к.д. № 29/95 г.

относно искане за установяване на противоконституционност на чл.7
от Закона за възстановяване на собствеността върху
одържавени недвижими имоти (Обн., ДВ, бр.9 от 30 януари 1996 г.)

Свалете пълния текст на решението от тук: word-icon

Делото е образувано на 20 ноември 1995 г. по искане на 56 народни представители. С искането се предлага да се обяви разпоредбата на чл.7 от Закона за възстановяване на собствеността върху одържавени недвижими имоти (ЗВСОНИ) за противоконституционна.

За да се произнесе по искането, Конституционният съд взе предвид следното:

1 . Разпоредбата на чл.7 ЗВСОНИ гласи: „Собствениците на имоти по чл.1 и 2 или техните наследници могат да предявяват искове за възстановяване на собствеността върху тези имоти в случаите, когато те са придобити от трети лица в нарушение на нормативни актове, както и чрез използване на служебно или партийно положение, или чрез злоупотреба с власт. Искът се предявява в едногодишен срок от влизането на този закон в сила. Производството по тези дела е безплатно“. Както личи изрично от искането, оспорва се конституционността само на три от съдържащите се в първото изречение на чл.7 основания за нищожност на сделките, с които се прeхвърля правото на собственост – използване на служебно положение; използване на партийно положение; нарушение на нормативни актове. Не се оспорва конституционността на включеното в същата разпоредба основание „злоупотреба с власт“, но въпреки това се атакува целият чл.7 ЗВСОНИ.

2. С чл.1 и 2 ЗВСОНИ се възстановява правото на собственост върху недвижими имоти, отчуждени през периода 1947 – 1952 г. по силата на посочените в двете разпоредби закони. От стенограмите на 36-ото народно събрание е видно, че това възстановяване е необходимо като акт на социална справедливост (Тридесет и шесто народно събрание, осмо заседание, 23 януари 1992 г., нередактирана стенограма, 159.1; също – тридесет и четвърто заседание, 29 януари 1992 г., нередактирана стенограма, 183.3).
Следва да се отбележи, че конституционосъобразността на чл.1 и 2 ЗВСОНИ не се оспорва в искането.
3. Разпоредбата на чл.7 ЗВСОНИ няма самостоятелно действие. Тя не възстановява право на собственост; последното се възстановява с чл.1 и 2 ЗВСОНИ. Възстановителният, транслативен ефект за правото на собственост върху посочените в закона имоти настъпва ex lege по силата на чл.1 и 2 ЗВСОНИ.

Съгласно чл.1 и 2 ЗВСОНИ правото на собственост върху отчуждените имоти се възстановява, ако тези имоти „са собственост на държавата, общините, обществените организации или на техни фирми или на еднолични дружества по чл.61 от Търговския закон“. Предмет на чл.7 ЗВСОНИ е само конкретизирането на основанията за нищожност на сделките, с които посочените субекти, главно държавата или общините, са прехвърлили правото на собственост върху трети лица. Поради тази причина активно легитимираните по чл 7 ЗВСОНИ лица са посочени в текста като „Собствениците на имоти по чл.1 и 2 или техните наследници“. От гледна точка на закона те са възстановили правото си на собственост с влизането на закона в сила и нищожните сделки по чл.7 за тях са res inter alios acta. Целта на разпоредбата е да позволи на собствениците да установят по съдебен ред, че техните имоти не са отпаднали от хипотезата на чл.1 и 2 ЗВСОНИ. В хипотезата на чл.7 ЗВСОНИ купувачите не са станали собственици на имотите; щом купувачите не са собственици, не се отчуждава тяхно право на собственост върху процесните имоти. Следователно противоречие между чл.7 ЗВСОНИ и чл.17 от Конституцията е невъзможно ab initio.
В тази насока е тълкуването на чл.7 ЗВСОНИ, възприето от Конституционния съд с Решение № 20 от 17 октомври 1995 г. по к.д. № 24/95 г. (ДВ, бр.94 от 1995 г.).

4. В искането на народните представители се сочи, че чл.7 съдържа „напълно неопределими от правото основания, каквото е например използването на служебно или партийно положение“.
Конституционният съд не споделя това разбиране. „Използването на служебно или партийно положение“ е конкретен израз на правно релевантно, морално укоримо поведение. Като основание за нищожност на сделките по-общият принцип, включващ „използването на служебно или партийно положение“, е изразен достатъчно ясно в юридически, законово установени категории. Достатъчно е тук да се посочи разпоредбата на чл.26, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) – „Нищожни са договорите, които…накърняват добрите нрави.“ До изменението на разпоредбата през 1993 г. за нищожни са били обявени договорите, накърняващи „правилата на социалистическото общежитие“, (социалистическия морал).
Ето защо, съдът не споделя изразеното в искането разбиране, че един имот е „придобит напълно законосъобразно“, когато е „придобит при използване на партийно положение“. Не е необходимо да се доказва, че придобиването на недвижим имот чрез използване на служебно или партийно положение противоречеше дори на „правилата на социалистическото общежитие“, на „социалистическия морал“. В тези случаи придобиването нарушава законово установен правен принцип (чл.26, ал.1 ЗЗД), то не може да бъде „законосъобразно“.
Установяването на „използване на служебно или партийно положение“ при придобиването на имота е въпрос на доказване по всяко конкретно дело. Затрудненията, които възникват по това установяване, са проблем на доказване в гражданския процес и не засягат предмета на конституционното дело.

5. Необоснован е изложеният в искането аргумент за нарушение на „основния принцип за правна сигурност“. Понятието за „правна сигурност“ по определение включва съблюдаването на правото и изключва нарушаването му. Нищожността на правните сделки е санкция тъкмо за нарушаване на основни правни принципи. Пренебрегването на нищожността като санкция води до правна несигурност, тъй като открива пътя на произвола в гражданския обмен и възцарява силата на мястото на правото. Преценката за степента, в която трябва да се защити правната сигурност в хипотезата на чл.7 ЗВСОНИ, е направена от законодателя с въвеждането на едногодишния срок за предявяване на иска за установяване на нищожността.

Конституционният съд на основание чл.149, ал.1, т.2 от Конституцията

РЕШИ:

Отхвърля искането на 56 народни представители от 37-ото народно събрание за обявяване противоконституционността на чл.7 ЗВСОНИ в редакцията, в която е обнародван в ДВ, бр.15 от 1992 г. с допълнението на § 40 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ДВ, бр.28 от 1992 г.).

Свалете пълния текст на решението от тук: word-icon

X Конституционен съдX реституцияX право на собственостX частна собственостX нищожност