Решение № 20 от 17 октомври 1995 г. на Конституционния съд по к.д. № 24/95 г.

      Коментарите са изключени за Решение № 20 от 17 октомври 1995 г. на Конституционния съд по к.д. № 24/95 г.

Решение № 20
от 17 октомври 1995 г. по к.д. № 24/95 г.
относно искане за установяване на противоконституционност на
Закона за изменение и допълнение на Закона за възстановяване собствеността на одържавени недвижими имоти
(Обн., ДВ, бр.94 от 24 октомври 1995 г. )

Свалете пълния текст на решението от тук: word-icon

Делото е образувано по искане на 50 народни представители от 37-ото народно събрание за установяване на противоконституционност на Закона за изменение и допълнение на Закона за възстановяване собствеността на одържавени недвижими имоти (ЗИДЗВСОНИ) – ДВ, бр. 87 от 1995 г.

1 . По параграф 1 ЗИДЗВСОНИ

а) С изменението на чл.6, ал.2 след изтичането на тригодишния срок на наемните отношения между заварените наематели, настанени по административен ред и собствениците, с което тези наемни отношения се прекратяват, се създават нови наемни правоотношения при условията на Закона за наемните отношения (ЗНО). При това, без процедурата по този закон – чрез настаняване, което по силата на чл.1 ЗНО не е допустимо в частни жилищни помещения. Наемната цена е нормирана, годишно осъвременена с индекса на инфлацията.

Разпоредбата е в противоречие с чл.17, ал.3 от Конституцията. Създаване на наемни отношения между заварените наематели и собствениците по ЗНО особено след изтичането на срока по чл.6, ал.2 ЗВСОНИ представлява недопустимо от гледна точка на този конституционен текст ограничаване на правото на ползване като съставка на правото на собственост.

Правото на собственост е основно човешко право, защитено от Конституцията. То е обект на защита и от Европейската конвенция за защита на правата на човека – Първи допълнителен протокол. То не може да бъде ограничавано в полза на заварените наематели.

Правата на заварените наематели не могат да бъдат конституционноправен критерий, съпоставени с конституционно и международноправно защитеното право на собственост. Тези права са по едно създадено по административен ред правоотношение с държавата, респективно общината. Изпълнението на задълженията им към тях не може да стане за сметка на правата на собствениците.

2 . По параграф 2 ЗИДЗВСОНИ

За да се прецени доколко отмяната на чл.7 противоречи на Конституцията, е необходимо да се установи смисъла на текста.

Сделките по чл.7 ЗВСОНИ са нищожни. Те не са породили желаните правни последици и купувачите не са станали собственици на имотите.

Нищожността е от момента на сключването на покупко-продажбата. Затова собствениците на такива имоти са възстановили собствеността си от момента на влизането в сила на закона.

С отмяната на чл.7 отпадат основанията за нищожност, които при основателен иск са били налице при сключването на договора. Това налага извода, че с отменителната разпоредба се стига до отнемане на възможността да се защити правото на собственост.

Затова разпоредбата противоречи на Конституцията.

3 . По параграф 3 ЗИДЗВСОНИ

С него се създават нови параграфи 2 и 3 от преходните и заключителните разпоредби на ЗВСОНИ.

а) С § 2 от преходните и заключителните разпоредби се разпорежда прекратяването на висящите производства по чл.7 ЗВСОНИ.

Тази разпоредба противоречи на чл.56 и чл.117 от Конституцията.

Основно човешко и конституционно право е правото на защита, когато са нарушени или застрашени негови права и законни интереси. Правото на съдебна защита се реализира чрез съдебните органи. Всеки има право за потърси защита от съда на твърдяното от него право.

С разпоредбата за прекратяване на висящите дела по чл.7 ЗВСОНИ се накърнява правото на защита не само на ищците, но и на ответниците по тях. При основателност на иска ищецът ще получи съдебна защита на правото си чрез силата на присъдено нещо на съдебното решение. Обратно – тогава, когато искът бъде отхвърлен, тази съдебна защита ще бъде дадена на ответника пак чрез тази сила на съдебното решение.

б) Създаденият § 3 възпроизвежда обявената за противоконституционна с Решение № 9 от 1995 г.на Конституционния съд разпоредба на § 2 ЗИДЗВСОНИ (ДВ, бр.40 от 1995 г.) – алинея 3 на чл.7.

Нарушение на чл.17, ал.1 е поставянето на изискване решението по уважен иск за собственост да не се изпълнява, докато не се изплатят суми от трети лица. При това те не са дори изрично посочени. Липсва и финансова гаранция.

Атакуван е Законът за изменение и допълнение на Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти. В случаите, когато се обявява за противоконституционен закон, с който се изменя и отменя действащ закон, последният възстановява действието си в редакцията преди изменението от влизането в сила на решението на Конституционния съд.

Такива са правните последици на решението.

По изложените съображения Конституционният съд на основание чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията на Република България

Р Е Ш И:

Обявява за противоконституционен Закона за изменение и допълнение на Закона за възстановяване на собствеността върху одържавени недвижими имоти (ДВ, бр.87 от 1995 г.).

Свалете пълния текст на решението от тук: word-icon

Конституционен съдX право на собственостX справедлив съдебен процесX частна собственостX публична собственост