Решение № 13 от 27 юли 1995 г. на Конституционния съд по к.д. № 11/95 г.

      Коментарите са изключени за Решение № 13 от 27 юли 1995 г. на Конституционния съд по к.д. № 11/95 г.

Решение № 13
от 27 юли 1995 г. по к.д. № 11/95 г.
относно искане за установяване на противоконституционност на изменението на чл.18 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, прието от 36-ото народно събрание на 9 юни 1994 г., и на § 6, ал.1, изречение второ от преходните и заключителните разпоредби на същия закон
(Обн., ДВ, бр.71 от 11 август 1995 г.)

Свалете пълния текст на решението от тукword-icon

Производството по делото е образувано на 18 май 1995 г. по искане на 58 народни представители от 37-ото народно събрание за установяване на противоконституционност на разпоредбата на чл.18 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия (ЗППДОбП) във вида й съгласно изменението на тази разпоредба, прието от 36-ото Народно събрание на 9 юни 1994 г. (ДВ, бр.51 от 24 юни 1994 г.).

В искането се поддържа, че в този й вид посочената разпоредба посяга на неприкосновеността на възстановена реална собственост и с това се нарушава чл.17, ал.3 от Конституцията. Изтъкнато е, че с влизането в сила на Закона за възстановяване на собствеността върху одържавени недвижими имоти (ЗВСОНИ) е възстановено правото на собственост върху имотите, посочени в чл.1 и 2 от този закон и при условия, също предвидени в него. Впоследствие, с приемането на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия е създадена възможност (с чл.18) за собствениците на такива имоти, включени в дълготрайните активи на държавни и общински предприятия, да получат срещу тях съответна част от дяловете или акциите на търговските дружества при тяхната приватизация. Тази възможност съществува като алтернатива на запазването на реалната собственост върху имотите. Изменението на чл.18, ал.1 ЗППДОбП от 36-ото народно събрание е премахнало възможността да се оптира и я е заменило с категоричната разпоредба, според която собствениците получават само съответен дял от дяловете или акциите. По този начин се осъществява отчуждаване, което противоречи и на чл.17, ал.5 от Конституцията.

I. По искането за установяване на противоконституционност на изменението на чл.18, ал.1 ЗППДОбП

1 . Разпоредбата на чл.18 ЗППДОбП, която е предмет на първото искане, се намира в глава четвърта на закона, озаглавена „Преобразуване на държавни предприятия“. Както е видно от дискусията при приемането на закона през 1992 г., тази разпоредба, както и § 6 от преходните и заключителните разпоредби, са предназначени да синхронизират процеса на реституция с този на приватизация. Според първоначалния вариант на чл.18, ал.1, приет от 36-ото народно събрание на 23 април 1992 г. (ДВ, бр. 38 от 8 май 1992 г.), собствениците на недвижими имоти, одържавени по силата на закони, укази или актове на Министерския съвет в периода от 1946 до 1962 г., без тези по чл.26 от Закона за държавните имоти (отм.) и чл.101 от Закона за собствеността, които съществуват реално, но представляват част от дълготрайните активи на държавни и общински предприятия, имат право да получат съответна част от дяловете или акциите на дружеството, образувано от тези предприятия. Посочен е начинът, по който се определя съответната част и е установено, че искането може да бъде направено преди или след преобразуването на предприятието в едногодишен срок от влизането на закона в сила.

Според § 6, ал.1 от преходните и заключителните разпоредби на закона лицата, чиято собственост е възстановена по Закона за възстановяване на собствеността върху одържавени имоти, могат да заявят своето вещно право пред органа по чл.3 ЗППДОбП най-късно в двумесечен срок след обнародване на решението за приватизация на предприятието, в което е включен съответният имот, като лицата, незаявили това си право, имат право само на обезщетение (изр.2).

6 . От значение за произнасяне по искането за установяване на противоконституционност на изменението на чл.18, ал.1 ЗППДОбП е да се подчертае, че и при първоначалното й създаване, и при изменението й впоследствие, тази разпоредба е замислена като обслужваща приватизационния процес.

Този подход на законодателя позволява да се направи такова тълкуване на нормата, което отрича ефекта, поддържан в искането и изключва действие на накърняване на собствеността, респ. на отчуждаване, в нарушение на разпоредбите на чл.17, ал.3 и 5 от Конституцията. За да се стигне до такова тълкуване, то трябва да бъде построено върху споменатата предпоставка, че доколкото за лицата, чието право на собственост е възстановено при условията на ЗВСОНИ, е съществувала възможност да избират между запазването на собствеността (т.е. реално предаване на владението върху собствения им недвижим имот), от една страна, и придобиването на дялове или акции, от друга, тази възможност не може да се счита за отпаднала.

Със създаването на чл.18, ал.1 ЗППДОбП в първоначалната му редакция и при последвалото му изменение не се засяга действието на Закона за възстановяване на собствеността върху одържавени недвижими имоти. В този смисъл чл.18, ал.1 ЗППДОбП не е специална норма на чл.1 и 2 ЗВСОНИ. Той визира придобиването на съответна част от дяловете или акциите на търговски дружества, образувани от държавни и общински предприятия. Действието й не може да бъде квалифицирано и като своеобразен принудителен апорт. Придобиването на дялове или акции става по искане на заинтересуваните собственици, а не по силата на закона.

Основание за такова тълкуване представлява и обстоятелството, че независимо от изменението на чл.18, ал.1 ЗППДОбП, не е изменен § 6, ал.1 от преходните и заключителните разпоредби на същия закон, който запазва възможността за заявяване на вещното право. При действието на § 6, ал.1 ПЗРЗППДОбП и след изменението на чл.18, ал.1 от закона се запазва възможността да се поиска предаване на владението на имотите, собствеността върху които се възстановява по силата на ЗВСОНИ. Само ако това не бъде направено в срока по § 6, ал.1, изр.1, тази възможност се замества от правото да се получи съответна част от дялове или акции на дружеството.

II. По искането за установяване на противоконституционност на изр. 2 от ал.1 на § 6 ПЗРЗППДОбП

С оглед на изложеното във връзка с чл.18, ал.1 ЗППДОбП получаването на предвиденото в § 6, ал.1, изр.2 обезщетение трябва да се схваща като алтернатива на незаявеното в срок вещно право.

За нуждите на приватизационния процес е удачно да се определи един краен срок, в който да бъде заявено вещното право от лицата, чиято собственост е възстановена по Закона за възстановяване на собствеността върху одържавени недвижими имоти. Щом като вещното право не е заявено в дадения срок, допустимо е то да бъде заместено от обезщетение. Поддържаният в искането отчуждителен ефект не съставлява поначало накърняване на правото на собственост в противоречие с чл.17, ал.3 и няма характера на отчуждаване по смисъла на чл.17, ал.5 от Конституцията. Касае се за алтернативен способ за реализиране на възстановеното право на собственост, въведен, за да се съчетаят интересите на собствениците с нуждите на приватизационния процес. До него се стига в резултат на това, че собственикът сам го е избрал, щом като не е заявил своето вещно право. В този случай той има право да получи съответна част от дяловете или акциите на дружеството.

2. Ето защо, като отхвърля и това искане, Конституционният съд отбелязва, че лицата, чиято собственост е възстановена по Закона за възстановяване на собствеността върху одържавени недвижими имоти, но не са поискали да им бъде предадено владението върху собствените им недвижими имоти в срока по § 6, ал.1, изр.1 ПЗРЗППДОбП, имат право да получат съответна част от дяловете или акциите на дружеството.

По изложените съображения Конституционният съд

Р Е Ш И:

  1. Отхвърля искането от 18 май 1995 г. на 58 народни представители от 37-ото народно събрание за установяване на противоконституционност на § 14 от Закона за изменение и допълнение на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия (ДВ, бр. 51 от 24 юни 1995 г.) в частта, в която в изречение първо на чл.18, ал.1 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия думите „имат право да получат“ се заменят с „получават“.

Изменението на чл.18, ал.1 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия не лишава лицата, чиято собственост е възстановена по Закона за възстановяване на собствеността върху одържавени недвижими имоти, от възможността да поискат да им бъде предадено владението върху собствените им недвижими имоти или да получат съответна част от дяловете или акциите на дружеството, образувано от държавни и общински предприятия, част от дълготрайните активи на които представляват тези имоти.

Свалете пълния текст на решението от тукword-icon

X Конституционен съдX право на собственостX приватизацияX публична собственостX реституцияX частна собственост