Решение № 12 от 20 юли 1995 г. на Конституционния съд по к.д. № 15/95 г.

      Коментарите са изключени за Решение № 12 от 20 юли 1995 г. на Конституционния съд по к.д. № 15/95 г.

Решение № 12
от 20 юли 1995 г. по к.д. № 15/95 г.
относно искане за установяване на противоконституционност на разпоредбата на чл.360, ал.2, изречение последно от Кодекса на труда относно израза: „и на други отговорни държавни служители, посочени в … акт на Министерския съвет“
(Обн., ДВ, бр.69 от 4 август 1995 г. )

Свалете пълния текст на решението от тук: word-icon

Делото е образувано на 14 юни 1995 г. по искане на Върховния съд на основание чл.150, ал.2 във връзка с чл.149, ал.1, т.2 от Конституцията за установяване на противоконституционността на разпоредбата на чл.360, ал.2, изречение последно от Кодекса на труда относно израза: „и на други отговорни държавни служители, посочени в … акт на Министерския съвет“, въз основа на която е прието ПМС № 135/1993 г.

Като се позовават на нормата на чл.360, ал.2 от Кодекса на труда, вносителите на искането поддържат, че тя противоречи на разглежданите текстове от Конституцията, които не допускат с акт на Министерския съвет да се определят категории държавни служители, трудовите спорове при уволнение на които не подлежат на разглеждане от съдилищата. Твърди се, че с приетото от Министерския съвет на основание чл.360, ал.2 от Кодекса на труда Постановление № 135 от 15.06.1993 г. (обн., ДВ, бр.64/93 г.), противоконституционно се дерогира законовата уредба на трудовите правоотношения относно тяхната правна защита.

Конституционният съд, като обсъди доводите, направени в искането и в застъпените становища, намира искането основателно по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.8 от Конституцията държавната власт се разделя на законодателна, изпълнителна и съдебна. В нормотворческата дейност актовете на законодателната власт са от по-висш порядък от тези на изпълнителната.

Възприетият конституционен принцип за разделение на властите не допуска волята на законодателната власт да бъде променяна или подменяна по пътя на издаване на подзаконови нормативни актове. Конституцията изрично отрича на изпълнителната власт да законодателствува. В същата връзка следва да се изтъкне и обстоятелството, че при непосредственото действие на конституционната норма, което е основа на правовата държава, акцентът се поставя не само върху конституционно прогласеното право, а преди всичко във възможността то да бъде защитено пред съд.

По принцип всеки гражданин може да търси защита на своите права и законни интереси пред съд (чл.56, 117, 120, ал.1 от Конституцията). Изключение от този принцип основният закон допуска само за изрично посочени, и то в закон, административни актове (чл.120, ал.2 от Конституцията).

Ето защо на основание чл.149, ал.1, т.2 от Конституцията Конституционният съд

Р Е Ш И:

Обявява за противоконституционна разпоредбата на чл.360, ал.2 от Кодекса на труда в частта относно думите „или в акт на Министерския съвет“, (изм., ДВ, бр. 100 от 1992 г.).

Свалете пълния текст на решението от тук: word-icon

X държавен служителX държавна службаX Конституционен съдX право на трудX разделение на властитеX справедлив съдебен процес