Решение № 2 от 22.02.2007 г. на Конституционния съд по к.д. № 12/2006 г.

      Коментарите са изключени за Решение № 2 от 22.02.2007 г. на Конституционния съд по к.д. № 12/2006 г.

Решение 2 от 22.02.2007 г. на КС по к.д. 12/2006 г.

Свалете пълния текст на решението, ведно с приложените особени мнения, от тук: word-icon

Делото е образувано на 28.12.2006 г. по искане на 54 народни представители от Х L народно събрание за това, че чл. 4 и чл. 5 от Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2007 г. (ДВ., бр. 105 /2006 г.) противоречат на чл. 52, ал. 1 от Конституцията.

За да постанови решението си, съдът смята, че в определена поредност трябва, на първо място, да тълкува Конституцията и в частност чл. 52, ал. 1, на второ – съдържанието на оспорените разпоредби от ЗБНЗОК, на трето – да направи извод дали те противоречат на основния закон, и на четвърто – да отговори на доводите на народните представители и на Българския лекарския съюз.

І. Член 52, ал. 1 от Конституцията е част от глава втора ,,Основни права и задължения на гражданите” и е със съдържание: ,,Гражданите имат право на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ, и на безплатно ползване на медицинско обслужване при условия и по ред, определени със закон.”

В глава втора са изброени основни техни права с различно съдържание. По отношение на едни от тях, като право на живот, лична свобода и неприкосновеност, на личен живот, свобода на мисълта и избор на вероизповедание, намесата на държавата е недопустима. По отношение на други, като свободата и тайната на кореспонденцията, свободен избор на местожителство, неприкосновеност на жилището, ограничаването им е възможно при предпоставки, определени в Конституцията. За разлика от тези права правото по чл. 52, ал. 1 от Конституцията е от категорията социални права. Типично за тях е, че не са универсални, отнасящи се до всички граждани (закрила на жената-майка; на децата, останали без грижа; на стари хора без близки), а в нашия случай само за нуждаещите се от здравна помощ. Друго характерно за тях е, че не се ползват с пряка съдебна защита.

Затова трябва да се приеме, че не става дума за право от класически тип. Тази характеристика на правата по необходимост налага държавна намеса. Това е причината самата Конституция да посочва, че здравното осигуряване и, общо казано, медицинската помощ се осъществяват по ред, определен в закон.

Това налага да се обсъди съдържанието на общите принципи и цели, заложени в Закона за здравното осигуряване, чиято функция е бюджетът на Касата за 2007 г., и по-точно чл. 4. Съдържанието на посочената разпоредба гарантира свободен достъп на осигурените лица до медицинска помощ чрез определен по вид, обхват и обем пакет от здравни помощи, както и избор на изпълнител, договорил се с Касата. Граматичното тълкуване на текста води до извода, че обхватът и обемът трябва да бъдат определени, т.е. не са неограничени. Прилагателното ,,определен” показва дадено, определена мяра. Ако целта на закона е достъпът до здравните нужди да бъде неограничен, подчиненото изречение ,,чрез определени по вид, обхват и обем пакет от здравни дейности” би било излишно.

На първо място, законът не отрича посочените в чл. 52, ал. 1 принципи на здравното осигуряване и, общо казано, здравната помощ в различните й варианти. На второ място, при преценка на който и да е закон за бюджета трябва да се има предвид, че той е отражение на икономическото състояние на държавата. Всяка отмяна на бюджетен закон ще има за последица промяна на параметрите на приходната или разходната му част, които са плод на управленски решения и не могат да се контролират от съда. На трето място, законът има общо приложение и не се отнася само за определена категория болни и дейности.

В юридически смисъл равенството означава, че към едни и същи лица, равни от правна гледна точка на действащото право, с оглед целите на правното регулиране, законът се обръща еднакво. Няма разпоредба в осигурителния закон, която да третира по различен начин нуждаещите се от здравна помощ лица. Тъкмо напротив, чл. 5, т. 5 от Закона за здравното осигуряване прогласява равнопоставеност при ползването на медицинската помощ. Не може да е аргумент за противоконституционност на закона, че това правило се нарушава.

В заключение: по принцип социалните права се реализират трудно и в зависимост от това, как държавата изпълнява задълженията си да организира здравното осигуряване, което обезпечава здравното обслужване и лечебната помощ, поведението й ще е похвално или укоримо.

По отношение на позоваването на народните представители на решението на Върховния административен съд: Според тях при изчерпан лимит от медицински направления се въвежда ограничение на конституционния принцип за достъпност на медицинската помощ при специализираното извънболнично лечение, при осъществяване на медико-диагностични дейности, както и при болничната помощ.

Очевидни са разнопосочните изводи на настоящото решение и решението на Върховния административен съд по адм. д. № 3696/2006 г. В случая малката предпоставка на юридическия извод на Конституционния съд е чл. 4 от Закона за здравното осигуряване, който е голямата предпоставка за извода на Административния съд и те са тълкувани различно.

Тълкуванията на Конституционния съд и върховните съдилища са актове на волята. Волята е продукт на духа, тя не може да бъде вярна или невярна. Това е различието между съдебните тълкувания и тези, които прави юридическата наука. Последните имат описателен характер и за тяхната достоверност може да се спори, докато тълкуването на съдилищата е задължително – ,,то е такова, каквото е”.

В крайна сметка става въпрос за съотношение между върховенство на закон и върховенство на Конституция. Противоречието в тези случаи се преодолява по нормативен път.

Поради изложеното и на основание на чл. 151 от Конституцията Конституционният съд

Р Е Ш И:

Отхвърля искането на петдесет и четири народни представители от Х L народно събрание за установяване на противоконституционност на чл. 4 и чл. 5 от Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2007 г. (ДВ, бр. 10 5 /2006 г.)

Особено мнение

на съдията Людмил Нейков по к.д. № 12 от 2006 г.

Атакуването за противоконституционност на чл. 4 и чл. 5 от Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2007 г. поставя въпроса гарантираните от чл. 52, ал. 1 от Конституцията на здравно осигурените граждани достъпна медицинска помощ и безплатно ползуване на медицинско обслужване могат ли да бъдат ограничавани със закон? Такава възможност ли има предвид конституционният законодател като предписва регулирането на реда и условията, по които трябва да се извършва тази помощ и обслужване да става със закон?

Предписаното с разпоредбата регламентиране със закон на реда и условията за ползуване на гарантираните медицински услуги има предвид само организацията и правилата, по който на всички здравноосигурени нуждаещи се граждани се осигурява необходимата болнична и извънболнична помощ. Никакъв закон не може да се противопоставя на духа на Конституцията, произтичащ както от нейния преамбюл, така и от разпоредбите й. Противното би означавало, че конституционният законодател дава възможност със закон да се осигурява тази помощ само на част от здравноосигурените граждани. В конкретния случай това биха били само тези, които (понякога с протекции или чрез корупционни схеми, именно поради наложени ограничения) са успели да се включат в лимитираната бройка за дадения период от време, като на останалите, макар и здравно осигурени нуждаещи се граждани, конституционно гарантираната достъпна медицинска помощ се отказва. Едно такова казуално тълкуване на конституционната разпоредба би я обезсмислило, респективно прогласеното от нея основно право се ограничава, след като конституционно гарантираната достъпна медицинска помощ може да бъде отказвана и на здравноосигурени нуждаещи се от нея граждани.

Не споделям становището, че равенството на всички граждани пред закона, прогласено като основно начало от чл. 6 на Конституцията, е спазено от законодателя, след като в осигурителния закон няма разпоредба, която да третира по различен начин отношението към нуждаещите се от здравна помощ лица. Напротив, този факт може да бъде допълнителен аргумент за липсата на каквото и да е основание за допускането на различно третиране на здравноосигурените граждани, чрез фактически отказ на някои от тях да бъде дадена гарантираната медицинска помощ, какъвто на практика с атакуваните разпоредби се допуска. Равенство пред закона ще има само тогава, когато на всички здравноосигурени, които се нуждаят от медицинска помощ, такава бъде предоставена, като се имат предвид и фаталните последици, които в противен случай може да настъпят.

С оглед на изложеното, считам че атакуваните разпоредби противоречат на чл. 6 и чл. 52, ал. 1 от Конституцията и като противоконституционни следва да бъдат отменени.

Съдия Людмил Нейков

Особено мнение

на съдиите Васил Гоцев и Владислав Славов по к.д. № 12 от 2006 г.

Подписахме решението при особено мнение по следните съображения:

Съгласно атакуваните с искането чл. 4 и чл. 5 ЗБНЗОК всяко тримесечие към договорите с изпълнителите на първична и специализирана медицинска помощ, Националната здравносигурителна каса определя броя на здравно осигурителните плащания специализирана извънболнична медицинска помощ, като определя годишната стойност на разходите за това. Касата определя и годишната стойност по разходите по болничната медицинска помощ разпределена по месеци.

Практическият резултат от тази разпоредба означава, че не всички нуждаещи се граждани, които са здравно осигурени ще могат да се ползват от касата. При определеният от НЗОК всяко тримесечие брой на специализираната извънболнична медицинска помощ и разпределената по месеци обща годишна стойност на болничната медицинска помощ, достъп до тези здравни услуги могат да имат не всички здравно осигурени лица, както повелява чл. 52, ал. 1 от Конституцията. Медицинска помощ чрез касата ще могат да получат само тези, които първи са я потърсили. Общо практикуващият лекар ще бъде в невъзможност да даде направление за извънболнична или болнична помощ, ако за съответното време е изчерпал дадения по НЗОК лимит. Вярно е, че чл. 52, ал. 1 от Конституцията установява правилото, че правото на гражданите на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ и безплатно медицинско обслужване става при условия и по ред, определени със закон. Това обаче означава, че от една страна законът в нарушение на Конституцията не може да лиши някои граждани от правото на здравно осигуряване гарантиращо им достъпна медицинска помощ и безплатно ползване на медицинско обслужване и от друга, че законът не може при установен от него обхват и размер на здравни услуги, които се заплащат от касата да ги ограничи, като каже че това не се отнася до всички здравно осигурени лица. Всяко от тях трябва да може винаги да получи определена помощ. Недопустимо е да се поставят условия, при които едни нуждаещи се лица да могат да получат съответната помощ, а други да не я получат. Недопустимо е това да се определи от условието, кой по-рано е имал нуждата. Такова условие нарушава най-напред чл. 52, ал. 1 от Конституцията, който дава право на здравно осигуряване, гарантиращо достъпна медицинска помощ и безплатно ползване на медицинско обслужване на всички лица. Тези условия обаче трябва да са еднакви за всички.

Нарушен е и чл. 6, ал. 1 от Конституцията, който прогласява равенството на гражданите пред закона. Разпоредбите не са в съответствие и с преамбюла на Конституцията, който определя Република България като социална държава, в която гражданите имат равни права.

Заедно с това атакуваните разпоредби откриват и възможност за корупционна практика. Общо практикуващите лекари могат за своя изгода да избират пациентите, на които да дават съответните направления, за които имат лимит.

Съдии Васил Гоцев и Владислав Славов

 Свалете пълния текст на решението, ведно с приложените особени мнения, от тук: word-icon

X дискриминацияX здравеопазванеX здравно осигуряванеX Конституционен съдX лично положениеX обществено положениеX право на равно третиранеX равенствоX равенство пред закона