Решение № 12098 от 2006 г. на Върховния административен съд по адм. д. № 3696/2006 г.
Свалете пълния текст на решението от тук: 
Производството е по чл. 23 от Закона за Върховния административен съд (ЗВАС).
Образувано е по жалба на д-р Цветан Траянов Райчинов от гр. Русе, лично като задължително здравноосигурено лице (ЗЗОЛ), както и в качеството му на управител на „ДКЦ-1-Русе” ЕООД – лечебно заведение за специализирана извънболнична медицинска помощ (СИМП), срещу чл. 119, ал. 6, чл. 129, ал. 2, чл. 132, ал. 1, чл. 137, ал. 1, т. 8, чл. 166 и чл. 167 – всички от Национален рамков договор 2006 (НРД 2006), издаден от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), Българския лекарски съюз (БЛС), Съюза на стоматолозите в България (ССБ) и министъра на здравеопазването (Обн. ДВ, бр. 106 от 30.12.2005 г., в сила от 1.01.2006 г.), и срещу Приложение № 16 „Регулативни стандарти” (РС) към НРД 2006 година. В жалбата и в представената по делото писмена защита са развити съображения за противоречие на посочените подзаконови правни норми с Конституцията на Република България (КС) и със Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), поради което и на основание чл. 12, т. 4 и т. 5 и чл. 28 от ЗВАС във връзка с чл. 42 от Закона за административното производство (ЗАП) и чл. 15, ал. 1 от Закона за нормативните актове (ЗНА), се иска отмяната им.
Ответникът НЗОК оспорва жалбата, като развива доводи за нейната недопустимост и неоснователност.
…
Съгласно клаузата на чл. 119, ал. 6 от НРД 2006 общопрактикуващият лекар (ОПЛ) разполага с определен брой медицински направления за консултация или провеждане на съвместно лечение, медицински направления за високоспециализирани дейности (само за пакет „Анестезиология и интензивно лечение”), направления за медико-диагностични дейности съобразно регулативните стандарти и потребностите на здравноосигурените лица. Следователно ОПЛ следва да се съобрази с две противоречиви фактически обстоятелства – от една страна ”потребностите на здравноосигурените лица” и в същото време „определен брой медицински направления” съобразно „регулативните стандарти”. Как обаче на практика ОПЛ би могъл да се съобрази с потребностите на тези ЗЗОЛ, доброволно избрали го за „личен лекар”, когато те потърсят необходимата им медицинска помощ в хипотезата на изчерпан брой медицински направления от предварително определения им такъв съобразно РС за съответното тримесечие.
…
Дейността по диспансеризацията е аналогично регламентирана и съответно отново ограничена. Според разпоредбата на чл. 132, ал. 1 от НРД 2006 максималният обем, видът и честотата на дейностите по диспансеризацията са посочени в приложение № 9 в съответствие с Наредба № 40 за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантирани от бюджета на НЗОК. Общият обем диспансерни прегледи, консултации и изследвания за диспансеризираните лица се определят за всеки изпълнител на СИМП тримесечно с регулативни стандарти.
…
Тази хипотеза, често срещана и в практиката, поставя въпроса дали това лимитиране на безплатната медицинска помощ за ЗЗОЛ по линия на НЗОК не противоречи на закона (тоест на материалноправни норми от по-висок ранг) и на целта му.
Разпоредбата на чл. 4 от ЗЗО въздига в принцип забраната за администриране на медицинската помощ в областта на задължителното здравно осигуряване. В чл. 4, ал. 1 е прокламиран принципът на гарантиран свободен достъп до медицинска помощ на ЗЗОЛ чрез определен по вид, обхват и обем пакет от здравни дейности, както и свободен избор на изпълнител, сключил договор с РЗОК. Втората алинея на същата норма въвежда забрана правото на избор на ЗЗОЛ да бъде ограничавано в географски и/или административен аспект. Посредством налагането на лимити от НЗОК на изпълнителите на медицинска помощ – първична и специализирана извънболнична, се извършва нарушение на чл. 4 от ЗЗО. При липса на направления поради изчерпан лимит лекарят, оказващ първична извънболнична медицинска помощ, няма да може да издаде медицинско направление и съответно няма да може да насочи избралия го за личен лекар пациент към специалист. Ако пък РС е изчерпан от специалиста, към когото ЗЗОЛ е решило да се обърне, изборът му е да заплати със свои лични средства за помощта, отказвайки се от правата си по линия на НЗОК. В тази хипотеза прогласеният в чл. 5, т. 5 от ЗЗО принцип на равнопоставеност при ползването на медицинска помощ се явява нарушен, както и този на т. 10 – свободен избор от осигурения на изпълнители на медицинска помощ, изрично гарантиран от чл. 4 на закона.
…
Съгласно нормата на чл. 35, т. 1 и 2 от ЗЗО задължително осигурените имат право: да получават медицинска помощ в обхвата на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, и да избират един изпълнител на медицинска помощ, сключил договор с РЗОК. Този обхват на медицинска помощ, според разпоредбата на чл. 45 от ЗЗО, сочи за оказването на кои видове медицинска помощ НЗОК заплаща на ИМП.
…
От изброените норми на ЗЗО става ясно, че НРД 2006 с въвеждането на лимитиране на броя на извършвани дейности (талони за направления) противоречи на ЗЗО, с което се нарушава и чл. 15, ал. 2 от ЗНА, тъй като не може подзаконов нормативен акт чрез стеснителни по своя характер норми да ограничава гарантирани права на гражданите със закон и с Конституцията.
…
По изложените съображения и на основание чл. 12, т. 4 и 5 от ЗВАС, Върховният административен съд, петчленен състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ следните текстове от Национален рамков договор 2006 година (Обн. ДВ, бр. 106 от 30.12.2005 г., в сила от 1.01.2006 г.), а именно: чл. 119, ал. 6 в частта „определен брой“ и „съобразно регулативните стандарти“; чл. 129, ал. 2 в частта „определен брой“ и „съобразно регулативните стандарти“; чл. 132, ал. 1 в частта „общият обем диспансерни прегледи, консултации и изследвания на диспансеризираните лица се определят за всеки изпълнител на СИМП тримесечно с регулативни стандарти“ и изцяло чл. 167, ал. 1 – 4.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на д-р Цветан Траянов Райчинов от гр. Русе, подадена в качеството му на задължително здравноосигурено лице и на управител на „ДКЦ-1-Русе” ЕООД – лечебно заведение за специализирана извънболнична медицинска помощ, срещу чл. 137, ал. 1, т. 8 и чл. 166 от Национален рамков договор 2006 година.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, като в отменителната му част влиза в сила от деня на обнародването му в официалния раздел на „Държавен вестник“.
Свалете пълния текст на решението от тук:
X Върховен административен съдX дискриминацияX здравеопазванеX здравно осигуряванеX лично положениеX обществено положениеX право на равно третиранеX равенство пред закона