Решение № 12098 от 2006 г. на Върховния административен съд по адм. д. № 3696/2006 г.

      Коментарите са изключени за Решение № 12098 от 2006 г. на Върховния административен съд по адм. д. № 3696/2006 г.

Решение № 12098 от 2006 г. на Върховния административен съд по адм. д. № 3696/2006 г.

Свалете пълния текст на решението от тук: word-icon

Производството е по чл. 23 от Закона за Върховния административен съд (ЗВАС).
Образувано е по жалба на д-р Цветан Траянов Райчинов от гр. Русе, лично като задължително здравноосигурено лице (ЗЗОЛ), както и в качеството му на управител на „ДКЦ-1-Русе” ЕООД – лечебно заведение за специализирана извънболнична медицинска помощ (СИМП), срещу чл. 119, ал. 6, чл. 129, ал. 2, чл. 132, ал. 1, чл. 137, ал. 1, т. 8, чл. 166 и чл. 167 – всички от Национален рамков договор 2006 (НРД 2006), издаден от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), Българския лекарски съюз (БЛС), Съюза на стоматолозите в България (ССБ) и министъра на здравеопазването (Обн. ДВ, бр. 106 от 30.12.2005 г., в сила от 1.01.2006 г.), и срещу Приложение № 16 „Регулативни стандарти” (РС) към НРД 2006 година. В жалбата и в представената по делото писмена защита са развити съображения за противоречие на посочените подзаконови правни норми с Конституцията на Република България (КС) и със Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), поради което и на основание чл. 12, т. 4 и т. 5 и чл. 28 от ЗВАС във връзка с чл. 42 от Закона за административното производство (ЗАП) и чл. 15, ал. 1 от Закона за нормативните актове (ЗНА), се иска отмяната им.

Ответникът НЗОК оспорва жалбата, като развива доводи за нейната недопустимост и неоснователност.

Съгласно клаузата на чл. 119, ал. 6 от НРД 2006 общопрактикуващият лекар (ОПЛ) разполага с определен брой медицински направления за консултация или провеждане на съвместно лечение, медицински направления за високоспециализирани дейности (само за пакет „Анестезиология и интензивно лечение”), направления за медико-диагностични дейности съобразно регулативните стандарти и потребностите на здравноосигурените лица.  Следователно ОПЛ следва да се съобрази с две противоречиви фактически обстоятелства – от една страна ”потребностите на здравноосигурените лица” и в същото време „определен брой медицински направления” съобразно „регулативните стандарти”. Как обаче на практика ОПЛ би могъл да се съобрази с потребностите на тези ЗЗОЛ, доброволно избрали го за „личен лекар”, когато те потърсят необходимата им медицинска помощ в хипотезата на изчерпан брой медицински направления от предварително определения им такъв съобразно РС за съответното тримесечие.

Дейността по диспансеризацията е аналогично регламентирана и съответно отново ограничена. Според разпоредбата на чл. 132, ал. 1 от НРД 2006 максималният обем, видът и честотата на дейностите по диспансеризацията са посочени в приложение № 9 в съответствие с Наредба № 40 за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантирани от бюджета на НЗОК. Общият обем диспансерни прегледи, консултации и изследвания за диспансеризираните лица се определят за всеки изпълнител на СИМП тримесечно с регулативни стандарти.

Тази хипотеза, често срещана и в практиката, поставя въпроса дали това лимитиране на безплатната медицинска помощ за ЗЗОЛ по линия на НЗОК не противоречи на закона (тоест на материалноправни норми от по-висок ранг) и на целта му.

Разпоредбата на чл. 4 от ЗЗО въздига в принцип забраната за администриране на медицинската помощ в областта на задължителното здравно осигуряване. В чл. 4, ал. 1 е прокламиран принципът на гарантиран свободен достъп до медицинска помощ на ЗЗОЛ чрез определен по вид, обхват и обем пакет от здравни дейности, както и свободен избор на изпълнител, сключил договор с РЗОК. Втората алинея на същата норма въвежда забрана правото на избор на ЗЗОЛ да бъде ограничавано в географски и/или административен аспект. Посредством налагането на лимити от НЗОК на изпълнителите на медицинска помощ – първична и специализирана извънболнична, се извършва нарушение на чл. 4 от ЗЗО. При липса на направления поради изчерпан лимит лекарят, оказващ първична извънболнична медицинска помощ, няма да може да издаде медицинско направление и съответно няма да може да насочи избралия го за личен лекар пациент към специалист. Ако пък РС е изчерпан от специалиста, към когото ЗЗОЛ е решило да се обърне, изборът му е да заплати със свои лични средства за помощта, отказвайки се от правата си по линия на НЗОК. В тази хипотеза прогласеният в чл. 5, т. 5 от ЗЗО принцип на равнопоставеност при ползването на медицинска помощ се явява нарушен, както и този на т. 10 – свободен избор от осигурения на изпълнители на медицинска помощ, изрично гарантиран от чл. 4 на закона.

Съгласно нормата на чл. 35, т. 1 и 2 от ЗЗО задължително осигурените имат право: да получават медицинска помощ в обхвата на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, и да избират един изпълнител на медицинска помощ, сключил договор с РЗОК. Този обхват на медицинска помощ, според разпоредбата на чл. 45 от ЗЗО, сочи за оказването на кои видове медицинска помощ НЗОК заплаща на ИМП.

От изброените норми на ЗЗО става ясно, че НРД 2006 с въвеждането на лимитиране на броя на извършвани дейности (талони за направления) противоречи на ЗЗО, с което се нарушава и чл. 15, ал. 2 от ЗНА, тъй като не може подзаконов нормативен акт чрез стеснителни по своя характер норми да ограничава гарантирани права на гражданите със закон и с Конституцията.

По изложените съображения и на основание чл. 12, т. 4 и 5 от ЗВАС, Върховният административен съд, петчленен състав,

 

РЕШИ:

ОТМЕНЯ следните текстове от Национален рамков договор 2006 година (Обн. ДВ, бр. 106 от 30.12.2005 г., в сила от 1.01.2006 г.), а именно: чл. 119, ал. 6 в частта „определен брой“ и „съобразно регулативните стандарти“; чл. 129, ал. 2 в частта „определен брой“ и „съобразно регулативните стандарти“; чл. 132, ал. 1 в частта „общият обем диспансерни прегледи, консултации и изследвания на диспансеризираните лица се определят за всеки изпълнител на СИМП тримесечно с регулативни стандарти“ и изцяло чл. 167, ал. 1 – 4.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на д-р Цветан Траянов Райчинов от гр. Русе, подадена в качеството му на задължително здравноосигурено лице и на управител на „ДКЦ-1-Русе” ЕООД – лечебно заведение за специализирана извънболнична медицинска помощ, срещу чл. 137, ал. 1, т. 8 и чл. 166 от Национален рамков договор 2006 година.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, като в отменителната му част влиза в сила от деня на обнародването му в официалния раздел на „Държавен вестник“.

Свалете пълния текст на решението от тук: word-icon

X Върховен административен съдX дискриминацияX здравеопазванеX здравно осигуряванеX лично положениеX обществено положениеX право на равно третиранеX равенство пред закона