Решение № 12 от 8 юли 1993 г. на Конституционния съд по к.д. № 12/93 г.

      Коментарите са изключени за Решение № 12 от 8 юли 1993 г. на Конституционния съд по к.д. № 12/93 г.

Решение № 12
от 8 юли 1993 г. по к.д. № 12/93 г.

относно искане за установяване на противоконституционност на
§ 1 от закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и 

ползването на земеделските земи
(Обн., ДВ, бр. 64 от 27 юли 1993 г., попр., бр. 66 от 1993 г.)

Свалете пълния текст на решението от тук: word-icon

Делото е образувано на 10 юни 1993 г. по искане на 63 народни представители за установяване на противоконституционност на „изменения и допълнен чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ, приет на 20 май 1993 г. от 36-ото Народно събрание и обнародван в „Държавен вестник“, бр.48 от 4 юни 1993 г.“.

В искането се твърди, че изменението и допълнението на посочената разпоредба от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) противоречи на чл.17, ал.3 и 5 от Конституцията. Подателите на искането обосновават тезата си със съображенията, че собственици на земята, върху която е отстъпено право на строеж на трети лица са, вносителите й в ТКЗС или техните наследници, че правото на строеж не е отстъпено от собствениците, а от държавни или общински органи, без тези земи да са били държавни или общински, че принудително отчуждаване на собственост може да става само за държавни и общински нужди, но не и за нужди на граждани, че социалната мотивировка за приемането на текста е неиздържана. Подчертава се и обстоятелството, че много собственици на такива имоти (с отстъпено право на строеж на трети лица) са възстановили правата си, а имотите са застроили или отчуждили. Други собственици, които все още не са възстановили своите права, вече не могат да ги възстановят. По този начин новият текст на точка 2 към ал.7 на чл.10 ЗСПЗЗ поставя в различно и неравностойно положение правата на определен кръг граждани.

С § 1 ЗИДЗСПЗЗ (ДВ, бр.48 от 4 юни 1993 г.) чл.10, ал.7 се изменя така: „Възстановяват се правата на собствениците върху земи, които са били включени в трудовокооперативни земеделски стопанства, държавни земеделски стопанства или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации и се намират в строителните граници на населените места, освен ако:

  1. Върху тях законно са построени сгради от трети лица или ако е отстъпено право на строеж и строежът на законно разрешена сграда е започнал;
  2. Върху тях е отстъпено право на строеж на физически лица, строежът не е започнал и законоустановените срокове не са изтекли, но имотът, върху който е отстъпено правото на строеж, е единственият жилищен имот за получилия правото на строеж в същото населено място към датата на отстъпеното право на строеж и до влизането на този закон в сила.“

Собствеността е най-широкото вещно право, при което собственикът има пълно господство върху вещта. Останалите вещни права са с ограничено съдържание и носителят им има ограничена власт върху вещта. Такова е и правото на строеж. Суперфициарът става собственик само на постройка в чуждо място и има право да ползва земята, доколкото това е необходимо за нуждите на изградената от него постройка, но той не става собственик на земята. С отстъпването на право на строеж земята не се прехвърля (чл.63 и сл. ЗС). Само собственикът може да прехвърли собствеността върху земята и само той може да учреди в полза на трето лице право на строеж или друго ограничено вещно право. С включването на внесените в селскостопанските организации земеделски земи в строителните граници на населените места собствеността не се загубва. Правата на собствениците и върху тези земи се възстановяват. Както се посочи вече, това е принципът на чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ и той е съобразен с разпоредбите на чл.17, ал.1 и 3 от Конституцията – правото на собственост и на наследяване се гарантира и защитава от закона; частната собственост е неприкосновена. Нормите на закона винаги трябва да бъдат подчинени на тези основни конституционни начала и да не излизат извън техните рамки, включително и когато тези норми представляват изключения от възприет законов принцип. Новосъздадената точка 2 към ал.7 на чл.10 ЗСПЗЗ, като изключение от основния принцип на текста напълно пренебрегва и нарушава разпоредбите на чл.17, ал.1 и 3 от Конституцията. Вместо да гарантира и защити правото на собственост и да осигури неприкосновеността на частната собственост, тази норма на закона (точка 2) отнема правото на титуляра на частната собственост и грубо посяга на нейната неприкосновеност. Обстоятелството, че върху земите, визирани от чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ, има учредено право на строеж, е без всякакво значение. При учредено право на строеж или друго ограничено вещно право собственикът на земята запазва правото си на собственост върху нея. Учреденото право на строеж (в случая на точка 2 даже нереализирано) не е пречка да бъде възстановено правото на собственика върху земята. Забраната за възстановяване на това право, предвидена в закона, е нарушение на посочените текстове от Конституцията.

По изложените съображения и на основание чл.149, ал.1, т.2 от Конституцията Конституционния съд

Р Е Ш И :

Обявява за противоконституционна разпоредбата на § 1 от Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ДВ, бр.48 от 4 юни 1993 г.) в частта му, с която чл.10, ал.7 се изменя и допълва с точка 2.

Свалете пълния текст на решението от тук: word-icon

X земеделски земиX Конституционен съдX право на собственост