Решение № 15 от 10 ноември 1992 г. на Конституционния съд по к.д. № 23/92 г.

      Коментарите са изключени за Решение № 15 от 10 ноември 1992 г. на Конституционния съд по к.д. № 23/92 г.

Решение № 15
от 10 ноември 1992 г. по к.д. № 23/92 г.
относно искане за установяване на противоконституционност на Закона за допълнение на Наказателния кодекс от 24 юни 1992 г.
(Обн., ДВ, бр. 94 от 20 ноември 1992 г.)

Свалете пълния текст на решението от тук: word-icon

  1. По твърденията за противоконституционност на чл. 313б от Наказателния кодекс:

Разпоредбите на чл. 313б от Наказателния кодекс са свързани с действието и прилагането на чл. 4, ал. 2 от Закона за имуществото на БКП, БЗНС, ОФ, ДКМС, САБПФК и БПС.

Деянията, изразяващи се в подаване на декларации с невярно съдържание по чл. 4, ал. 2 от цитирания закон с цел да се осуети изцяло или отчасти отнемане на незаконно притежаваното държавно имущество и в отказа да се даде след поискване декларация по чл. 4, ал. 2 са обявени за документни престъпления по чл. 313б, ал. 1 и 2 от Наказателния кодекс с по-тежка наказателна отговорност. Налице е квалифициран състав на престъплението по чл. 313 НК. Предвидените наказания по вид и размер не излизат извън рамките на посочените в общата част на Наказателния кодекс и не са в противоречие с целите на наказанието. Определянето им в закона е от компетентността на Народното събрание и е обусловено от обществената опасност на деянията. Неизпълнение на задълженията по чл. 4, ал. 2 от цитирания закон може да доведе до укриване и разпиляване на държавното имущество или извършване на други престъпни посегателства върху него и до настъпване на вредни последици в значителен размер. Затова и предвидените наказания са по-тежки.

Твърдението, че субектите на престъпленията по чл. 313б се определят в зависимост от политическата им принадлежност и политическите им убеждения в сравнение с тези по чл. 313, е неоснователно. Субект на престъпленията по чл. 313б НК може да бъде всяко наказателноотговорно физическо лице, което разполага с данни за прехвърлено или предадено имущество от организациите по чл. 1 от Закона за имуществото на БКП, БЗНС, ОФ, ДКМС, САБПФК и БПС на трети лица независимо от това, какви са неговата политическа принадлежност и политическите му убеждения.

Изпълнителните деяния по чл. 313б, както и предвидените в него наказания не са насочени към ограничаване и нарушаване на основните права на гражданите и принципите в чл. 6, 38 и чл. 57, ал. 1 от Конституцията.

Законът няма обратно действие и провъзгласеният в чл. 11, ал. 2 на Всеобщата декларация за правата на човека принцип не е нарушен.

Твърдението, че с чл. 313б са нарушени посочените в искането международни договори, е неоснователно.

По тези съображения Конституционният съд приема, че искането за обявяване на противоконституционност на Закона за допълнение на Наказателния кодекс е неоснователно и затова следва да се отхвърли.

На основание чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията Конституционният съд

Р Е Ш И:

Отхвърля искането на 52 народни представители за обявяване противоконституционност на Закона за допълнение на Наказателния кодекс, приет от 36- от о Народно събрание на 24 юни 1992 г. и обнародван в „Държавен вестник“, бр. 54 / 1992 г.

Свалете пълния текст на решението от тук: word-icon

X Всеобща декларация за правата на човекаX Конституционен съдX МПГППX МПИСКПX наказателно правоX политическа принадлежностX политически праваX равенствоX свобода на сдружаванеX убеждения