Решение № 11 от 29 юли 1992 г. на Конституционния съд по к.д. № 18/1992 г.

      Коментарите са изключени за Решение № 11 от 29 юли 1992 г. на Конституционния съд по к.д. № 18/1992 г.

Решение № 11
от 29 юли 1992 г. по к.д. № 18/92 г.
относно искане за установяване на противоконституционност на
§ 6 от Закон а за изменение и допълнение на Закона за пенсиите , с който се създава нов чл. 10а от Закона за пенсиите
(Обн., ДВ, бр. 64 от 7 август 1992 г.)

Свалете пълния текст на решението, ведно с приложеното особено мнение, от тук: word-icon

Образуването е по искане на президента на републиката за установяване противоконституционността на чл. 10а от новоприетия Закон за изменение и допълнение на Закона за пенсиите (ДВ, бр. 52 / 1992 г.).

С определение от 2 юли 1992 г. искането е прието за разглеждане, като в определението по допустимостта е извършено уточнение в обозначението на законовата разпоредба, чиято противоконституционност се иска да бъде установена: § 6 от Закона за изменение и допълнение на Закона за пенсиите, с който е създаден нов чл. 10а в Закона за пенсиите.

С § 6 от Закона за изменение и допълнение на Закона за пенсиите, приет от 36-о Народно събрание на 12 юни 1992 г. (ДВ, бр. 52 / 1992 г .), в Закона за пенсиите е създаден нов чл. 10а със следното съдържание: „За трудов стаж по този закон не се признава времето, през което лицето е работило на ръководна щатна длъжност в органите и партийните организации на Българската комунистическа партия, Отечествения фронт, Димитровския комунистически младежки съюз и Съюза на активните борци против фашизма и капитализма.“

Законодателят си е служил с една абстрактна категория, което е поначало допустимо при създаването на закон, но не е допустимо при лишаването на конкретни индивиди от конкретни права или при стесняване обема на тези права. Неправомерно е този подход да се оправдава с оценката, която обществото дава на един режим и на политическите организации, които са го олицетворявали. Конституционният съд също споделя редица от тези оценки – най-малкото, защото те са заложени като оценки, ценности и основни положения в Конституцията (срв. абз. 2 и 5 от преамбюла, чл. 1, ал. 3, чл. 4, ал. 1, чл. 11, ал. 1 и 2). Приемайки разпоредбата на чл. 10а, законодателят е декларирал, че се ръководи от някои от тези ценности, но не е успял да се придържа към тях докрай. Принципът на справедливостта например наистина може да се окаже нарушен, ако продължат да се възпроизвеждат положения и отношения на привилегированост или материална обезпеченост, създадени в условията на недемократично управление на обществото и в полза на функционери на такова управление; ако обществото продължи да изразходва средства, за да обезпечава права, придобити по недемократичен начин. И в едната, и в другата хипотеза несправедливостта е явна, когато се разсъждава с посочените категории, и е недостатъчна, когато в една група се поставят различни индивиди, чийто „принос“ за едно или друго състояние на обществото е също различен. Толкова е очевидно, че не е нужно Конституционният съд да обосновава положението, според което обществената, политическата или нравствената оценка на едно явление или обществено образувание не е и не може да бъде свързана с юридически последици спрямо конкретни индивиди, а още по-малко спрямо неограничен брой неразграничени индивиди.

Съществува едно не спорно положение и то се състои в обстоятелството, че се касае за лица, които са били обхванати от пенсионното осигуряване. По силата на чл. 10а от Закона за пенсиите тези лица ще бъдат лишени – изцяло или отчасти – от трудовия стаж, необходим за пенсиониране. Явява се ограничено или изцяло нарушено определено тяхно право, което се обхваща от установеното в чл. 51, ал. 1 от Конституцията право на обществено осигуряване. То е сред основните права на гражданите на Република България и неговото отменяване или ограничаване нито е предвидено в Конституцията, нито е оправдано от гледище на други установени и защитени от Конституцията ценности. Според начина, по който Конституционният съд разбира Конституцията, а това е разбиране, прокарвано неотменно в постановяваните от съда решения, нищо не е равнозначно на ценността на човешките права. Разбира се, и българската Конституция подобно на редица други познава възможността да се ограничава временно упражняването на някои права. Случаят не е такъв.

Няма основание да се отмени или ограничи упражняването на право на обществено осигуряване (чл. 51, ал. 1 от Конституцията), нито тепърва да се създават неравенства или основания за нееднакво третиране, като се нарушава друг конституционен принцип (чл. 6, ал. 2 от Конституцията), без да е сигурно, че по този начин се постига обществена справедливост. Както се отбеляза, ако целта е да се отстранят неоправдани обществено и недопустими правно привилегии, тази цел може и трябва де се постигне в рамките на Конституцията. Направеното чрез създаването на разпоредбата на чл. 10а от Закона за пенсиите противоречи на Конституцията, поради което тази разпоредба трябва да бъде обявена за противоконституционна. Преследваният с нея резултат може да бъде постигнат, без да се накърняват основни конституционни положения, респективно основни права на гражданите. Ето защо Конституционният съд намира, че искането за установяване противоконституционността на тази разпоредба трябва да бъде уважено с оглед и на двете отбелязани в него противоречия с Конституцията. Това са изтъкнатите и в това решение накърняване на правото на обществено осигуряване, от една страна, и, от друга, създаването – по силата на чл. 10а от Закона за пенсиите – на положение на нееднакво третиране на определена категория граждани, основано на конкретен признак, с което се стига до неблагоприятни различия и до нарушаване на принципа на равенството. Когато обществото има основания да даде негативна оценка на известен период от време, на известен политически режим или на определена политическа организация, то няма право да върши това, като лишава от основни права или нарушава конституционни начала, освен ако не съществуват основания за осъществяване на предвидена в закона отговорност.

По тези съображения и на основание чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията Конституционният съд

Р Е Ш И:

Обявява за противоконституционна разпоредбата на § 6 от Закона за изменение и допълнение на Закона за пенсиите, с който се създава нов чл. 10а в Закона за пенсиите.

Свалете пълния текст на решението, ведно с приложеното особено мнение, от тук: word-icon

X дискриминацияX Конституционен съдX лично положениеX обществено положениеX осигурителни праваX осигуряванеX политическа принадлежност