Право на живот

 ^{Регламентация}

 ^{Практика}

 ^{Публикации}

 ^{Средства за защита}

Живото същество се дефинира посредством своето материално и/или нематериално съществуване. Що се отнася до думата „живот“, следва да се отбележи, че под това понятие съвременните правни системи визират физическия аспект на съществуването, тъй като този аспект е достъпен до нашите сетива чрез приложението на разбиранията ни за „пространство“ и „време“.  Доколкото физическото съществуване е основна ценност за разумния индивид и предопределя възможността отделният човек да бъде носител на права и задължения, то, логично, правото на живот заема първостепенно място в системата на основните права. Всъщност липсата на гаранции за реализиране на правото на живот би обезсмислила и съществуването на всички останали човешки права. Ето защо в съвременните правни системи се съдържат различни групи задължения, които пряко кореспондират с правото на живот. Тези задължения могат да се класифицират на две групи – негативни и позитивни, в зависимост от тяхното съдържание. Към негативните на първо място спада задължението за всеки един правен субект да се въздържа от преднамерено и незаконно отнемане на човешки живот. Позитивните задължения на свой ред са присъщи най-вече за държавите като субекти на правото и са свързани с необходимостта от прилагането на мерки, които са насочени към избягването на допълнителни рискове, застрашаващи живота на хората, попадащи под юрисдикцията на съответната държава.

 ^{Регламентация}

 ^{Практика}

 ^{Публикации}

 ^{Средства за защита}