Образование

blue Регламентация

yellow Практика

green Публикации

red Средства за защита

Образованието e  потребност, цел, средство, ограничение, качество, способност и… именно за това е основно право. То е и сфера, в която се упражняват различни други права. Като право то е комплексно и се проявява в редица възможности, които публичният ред следва да гарантира на индивида, което пък от своя страна налага и конкретни задължения на държавата за тази цел. Правото на образование е свобода, доколкото защитава свободния избор на образование по вид и степен. То е и задължение –  училищното обучение до 16-годишна възраст е задължително според българската Конституция. Съвременната му същност обаче преди всичко го типизира като едно социално право, което изисква общо, съвместно участие на гражданите, за да бъде то ефективно постигано и за да бъде публично оправдано. И именно поради това, че е средство за реализация на човек в обществения живот, регламентирането на правото на образование в законодателството и приложението му в практиката стъпва на балансираност – между държавна регулация и академична автономия, между свободен избор и задължение за образование и т.н. Оттук и абсолютизирането на някое от неговите проявления нарушава самото право на образование.

Обществените отношения в областта на образованието включват въвеждането на държавни образователни стандарти, осъществяването на държавен контрол върху образователната дейност, предоставянето на материален, финансов и човешки ресурс за изграждането и поддържането на държавни и общински учебни заведения, академичната автономия на висшите училища, свободния избор на учебно заведение, възможността за създаване на частни училища, насърчаването на даровитите учащи (ученици и студенти), подпомагането на учащите в затруднение, достъпа до обучение, квалификация и преквалификация на работещите и т.н.

blue Регламентация

yellow Практика

green Публикации

red Средства за защита